.
Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл.
Ние живеем във времето на предумисъл и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта за оправдание.
Напротив, те са зрели хора и алибито им е необоримо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии.
Хийтклиф от „Брулени хълмове“ би погубил цялата земя, за да притежава Кати, но не би му хрумнало да каже, че това убийство е разумно или обосновано от някаква система. Би го извършил и дотам се простира убеждението му.
Това предполага сила на любовта и характер. Но понеже силата на любовта е рядкост, убийството си остава изключение, ето защо запазва облик на нарушение, на взлом.
Но от момента, когато поради липса на характер човек си създава някаква система, от мига, в който престъплението се обосновава, то се умножава, подобно на самото основание, и приема всички форми на силогизма.
Било е самотно като вик, вече е универсално като наука.
Довчера е било съдено, днес то е законът.
♦♦♦
Да живееш е само по себе си ценностна преценка. Да дишаш, означава да преценяваш. Със сигурност е погрешно да се твърди, че животът е постоянен избор. Истина е обаче, че не можем да си представим живот, лишен от всякакъв избор.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден – АЛБЕР КАМЮ