.
ЗАБРАВЕНИТЕ АНГЕЛИ
Забравените ангели живеят
в очите на сирак. Ранено смели.
В дисагите на просяка се смеят.
Надничат иззад погледа на слепия.
Забравените ангели ни пазят
от тлъстото доволство на преялия,
забравил, че да имаш и да нямаш
е просто сцена във театъра на дявола.
Забравените ангели сме ние.
И нашата невежо глуха памет.
Те тихо чакат във очите ни,
когато се погледнем в огледалото.
АКО МЪЖ БЯХ РОДЕНА
Ако мъж бях родена,
първо бихме се сбили.
После с раните щяхме
да поседнем да пием.
Да осъмнем приятели,
да се борим с годините,
да пораснат децата,
побелеят жените ни.
Да изплачем над чашата
пред приятел сълзите си,
да говорим за вярата,
да изпеем мечтите си…
А сега – да ми кажеш
аз какво да направя.
Ни приятел с мъжете,
ни жена ще ти ставам.
Ни роман да подкараме,
че отдавна те зная.
Я, кажи ми: Наздраве.
И да почнем от края.
УРОК ПО ДОСТОЙНСТВО
Мой си е, сине, и тежкият кръст
да те науча на доблест.
Да те извая от дух. От душа и от пръст,
за да си Богу достоен.
В едно те заклевам. В едно. И сега.
Жена не разплаквай, която обича.
Мъжът не оставя сълзи зад гърба.
Мъжът е достоен. Дори необичащ.
Мерзавецът бяга, но ти остани.
Бъди по-голям от страха и вината.
Глупакът мълчи, ала ти говори.
Така че след теб светлина да остава.
Така че след теб пак да никне трева.
Така че след теб някой друг да обичат.
Дори необичащ, целувай ръка.
Че всяко сърце е от Бог. И е живо.
СЛЕД ВСЕКИ КРЪСТ
Ще те разпъват с ярост и от страх.
На кръста сам-самичък ще се качваш.
И думите си ще превръщаш в прах,
която сам ще газиш и оплакваш.
Ще имаш сто причини да си звяр.
И още сто – да милваш и прощаваш.
Ще си залагаш нощите на зар,
а дните ще купуваш и продаваш.
И много често само шепа пръст
ще имаш, сине, за да оцелееш.
Но вярвай ми, след всеки кръст
ще бъдеш по-голям от вчера.
ПИЕСА ЗА ЪГЪЛ
Тези нови любови
са така уморителни…
С разказите за бившите,
с многото въпросителни,
с бягствата за романтика,
пък местата – все същите.
(Не, че галактиката
от това е на свършване.)
Толкова драматургия
във пиеса за ъгъл.
Някак си до абсурдност.
(А пък светът е кръгъл).
Толкова възклицателни
за прощална целувка.
Господи, остарявам ли?!
Или съм вече кучка.
НЕ СЪМ ВИ БЛИЖНА
Не просто безбожно, а трижди прокълнато гола
ще разхождам душата си пред очите ви слепи –
да ви гледа от упор, да ви стряска с въпроси,
да ви плаши със смях и със липса на дрехи.
Голотата е страшна, безпощадно жестока
към удобния свят на страхливата съвест.
И е ад, и е грях, и е път без посока
за човешката глупост, заблудена да съди.
Облечете добре лицемерното лустро,
наметнете грижливо завистта си със риза,
закопчайте прилично, пристегнете я гузно.
Ако имате две, отминете. Не съм ви ближна.
Стихосбирката „Не съм ви ближна“ на Мария Лалева, можете да намерите в книжарници Хеликон.