.

Каква е целта ти във философията? Да покажа на мухата пътя навън от бутилката.

Не знам защо сме тук на този свят, но съм сигурен, че не е да се наслаждаваме на себе си.

Важните мисли на човек могат да се изразят, защото могат да бъдат споделени.

Което не може да се каже, може да се покаже.

Границите на моя език обозначават границите на моя свят.

Светът е съвкупността от факти, а не от предмети.

За което не може да се говори, трябва да се мълчи.

За изкуството е най-добре изобщо да не се говори.

Да преодолееш нещо не е въпрос на интелект, а на воля.

Има неща, които наистина не могат да се опишат с думи. Те разкриват самите себе си. Те са това, което е мистично.

Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.

За някой, който знае твърде много, е трудно да не лъже.

За истински религиозния човек няма нищо трагично.

Ако хората не правеха глупости, нищо интелигентно не би било измислено.

Няма нищо по-трудно от това да не се самозаблуждаваш.

Да се молиш означава да мислиш за смисъла на живота.

Ако не можеш да си представиш нещо, дори не можеш да говориш за него.

Само човек, който живее не във времето, а в настоящето е щастлив.

Нашите най-големи глупости могат да се окажат много мъдри.

Философията е битка с чара на нашата интелигентност с помощта на езика…

Да лежиш на лаврите е също толкова опасно, както когато вървиш през снега. Може да задремеш и да умреш в съня си.

Лицето изразява душата на тялото.

Какво знам за Бог и смисълът на живота? Знам, че този свят съществува.

Сигурно е правилно да се каже: съвестта е гласът на Бог.

Когато причините свършат започва убеждаването.

Адът не са другите хора. Ти самият си адът!

Логиката в света предшества всяка истина и лъжа.

Ако говорихме по-различен език, щяхме да възприемаме света по някакъв друг начин.

Една от най-подвеждащите техники на израз в нашия език е употребата на думата „Аз“.

Човекът ще остане затворен в стая с отключена врата, която се отваря навътре и няма да излезе, докато я бута навън, вместо да я дръпне.

Аспектите на най-важните неща в живота остават скрити, поради своята простота и фамилиарност.

Лудвиг Витгенщайн е австрийско-британски философ, работил най-вече в областта на логиката, философията на математиката, философията на съзнанието и философията на езика. Той е професор по философия в Кеймбриджкия университет от 1939 до 1947 година.

Философът Бъртранд Ръсел определя Витгенщайн като „най-съвършения пример, който ми е известен, на гений в традиционния смисъл, пламенен, задълбочен, силен и доминиращ“.

Роден във Виена в едно от най-богатите семейства в Европа, Лудвиг Витгенщайн се отказва от цялото си наследство.

Трима от братята му се самоубиват, а и самият той обмисля да го направи.

На няколко пъти прекъсва академичната си дейност – първо като фронтови офицер по време на Първата световна война, когато получава няколко награди за храброст, след това преподавайки в училища в отдалечени австрийски селца и накрая работейки инкогнито като санитар в лондонска болница по време на Втората световна война. Въпреки това той определя философията като „единствената работа, която ми носи истинско удовлетворение“.