.
Идеята винаги е женствена. Умът е женствен, защото мозъкът е съзидателен, подобно на корема на жена. Подсъзнателното в мъжа винаги е представено в образа на жена, а подсъзнателното у жената винаги е представено в образа на мъж.
Фредерик Сандс, популярен английски журналист, по-късно чуждестранен кореспондент на London Daily Mail, интервюира Карл Густав Юнг.
Това е последното интервю на великия психоаналитик. Малко след това Юнг умира на 85-годишна възраст.
Основният интерес на човека е работата му. Но работата на жената е мъжа.
Да, знам, че това звучи като удобна философия на егоистичен мъж. Но бракът означава дом.
Домът е гнездо – няма място за две птици вътре едновременно. Едната седи вътре, а другата седи на ръба, гледайки навън и прави нещо извън него.
Суетата на мъжете в повечето случаи е резултат от професионалната им дейност. Понякога това дори стига до гротеска.
Повечето мъже се страхуват от нещо и са пълни с предразсъдъци, които почти липсват при жените. Мъжете са склонни да се възмущават от всякаква намеса в начина им на мислене и в ограничените им вярвания.
Това най-вече важи за концепцията за мъжкия престиж – мъжете чувстват, че трябва да го защитават, дори когато нищо не го заплашва.
Те могат да се страхуват, че ще се разболеят, или дори ще кажат, че са болни; още имат финансови или други сериозни страхове
Но по-често страдат просто от страх (заради престижа си). Мъжете почти винаги не са честни нито със себе си, нито с другите. Затова много жени плачат, искат да могат да разбират по-добре мъжете си.
А мъжете им не могат да разберат това. Което не е странно, защото мъжете никога не разбират жените.
А жените пък не са в състояние да разберат, че на работа съпрузите им не са монарси, а служители, които трябва да изпълняват служебните си задължения – например да издържат на тормоза на шефа. А най-доброто лекарство за това е женското разбиране.
След цял ден, прекаран в такива неблагоприятни условия – той се опитва цял ден да бъде приятен на хората, които той не харесва – после се прибира у дома вечер с желание да откъсне нечия глава. Вместо това той продължава с това изтезание: принуден е да бъде мил с жена си.
Жената, разбира се, също работи много, дори когато е само за децата и домакинството. Тя би искала да говори за това. Всъщност тя по начало почти винаги е в настроение за разговор.
Но съпругът й е уморен и мълчалив. Средната жена не може да си представи проблемите на мъжа си. Секретарката разбира шефа си по-добре от съпругата му.
Никога не съм казвал толкова много за тези неща в интервю преди. Вероятно ще имам проблеми – особено с жените – заради някои неща, които казах.
Жените са много по-издръжливи от мъжете. Да наричаме жените по-слабия пол е чиста глупост.
Пазете се от тези същества с ангелско лице, които винаги изглеждат слаби и безпомощни и говорят на висок глас. Те са най-силни от всички. Бъдете внимателни и готови за всичко със спокойна жена.
Старата поговорка, че „тихите води са най-дълбоки“, важи особено по отношение на жените.
Знам, че звучи лошо, но тихата жена обикновено крие много изненади за нас – възможно най-скоро ще потънем в дълбините й.
Говорещите жени не могат да бъдат разбрани буквално. Често техните разговори са неоснователни. Много хора говорят прекалено много, защото не искат да обсъждат важни неща.
Жените, които говорят много, мислят по-малко. Жените ще ме нарекат циничен и няма да ми бъдат благодарни за такава откровеност.
Женският инстинкт е да улови и задържи един мъж. Мъжкият инстинкт – да получи колкото се може повече жени.
Човекът се опитва да не падне и поне докато може, се опитва да избяга от преследвача си. Това е инстинктът на бързоходните животни: да бягат.
За една жена най-добрата плячка е човек, когото никоя друга жена не би могла да улови. Да улови мъж, който може да улови всяка друга жена, прави победата относително безполезна.
Но, след като веднъж е уловила мъж, жената го държи здраво и не позволява на друга жена да го приближи. Това е естествено и необходимо, защото природата на мъжа е да се поспре тук, а след това отново да отлети – ако може.
Например, има доста смели мъже, които имат ясна представа от коя жена се нуждаят, отиват направо при нея и никога не мислят за други.
Някои мъже се женят само за външния вид, защото не са от онези, които остават в гнездото.
И ако не са внимателни, могат да намерят жена, също летяща и нуждаеща се от случайни набези извън гнездото си.
Жената се чувства добре само когато обича мъж. Личните взаимоотношения са нейна основна нужда, а когато това се нарушава, тя става нещастна и сприхава, което често води до развод.
Но това, разбира се, не означава, че мъжете и жените трябва да наблюдават какво се случва с безразличие.
В отношенията в ежедневието трябва да има някакво напрежение, в противен случай в секса няма да има никаква страст.
„Перфектната двойка“ дойде при мен за консултация веднъж. Нещо се объркало. Когато ги погледнах, се зачудих. Те сякаш бяха идеално съвпадащи помежду си и, както скоро разбрах, притежаваха всички материални блага, които може човек да иска в живота.
Но накрая открих, че истинската беда е, че те са прекалено подходящи един за друг. Това предотвратяваше всякакво напрежение в техните интимни отношения. Те бяха толкова сходни, че нищо не се случваше – такава ситуация е толкова трудна, колкото и противоположната крайност – пълна несъвместимост.
Погледнете го от гледна точка на ежедневието. Ще бъде ли интересен разговорът, когато знаете предварително, че партньорът ще се съгласи с всичко, което кажете?
Защо да обсъждаме каквото и да било, когато то вече е прието за даденост? Стимулът към дискусията умира. Когато знаете, че вашето мнение е същото като мнението на партньора ви, няма смисъл да го обсъждате изобщо. И така, къде отива общуването?
Много по-интересно и продуктивно е да се обсъжда нещо, за което има различни мнения. Ние не се радваме особено на дискусията, с която всички са съгласни – няма пречки за преодоляване, без напрежение, без продуктивен поток.
Разликата в мненията може да бъде плодотворна, защото има нещо, за което да се спори. Постоянното съгласие е пречка за общия път и трябва да се положат усилия за преодоляването му.
Мислено, морално, физически – природата е създала крайни различия между мъжа и жената, така че той намира противоположното в нея и тя в него. Това създава напрежение.
Ако един мъж и жена са еднакви, се появява застой. Почвата ще бъде стерилна. Плоската равнина няма воден поток; водата няма къде да тече; тя застоява.
За енергия са необходими противоположности – както на високо ниво, така и на ниско. Трябва да има разлика в нивото, и колкото е по-голямо, толкова по-бързо и по-решително започва да тече водният поток.
За мен лично една красива жена е източник на безпокойство . Една красива жена обикновено е ужасно разочароваща; тя е като парче торта, което гледате, но не можете даиз ядете.
При мъжете красотата и мозъкът рядко се срещат заедно. Мозъкът на един много привлекателен мъж с атлетичен строеж се превръща в просто придатък на красивия му торс …
Тук, в моето село, намирам убежище. Пиша, рисувам, но прекарвам по-голямата част от времето си, просто плавайки след мислите си. Струва ми се, че сме достигнали границата на нашата еволюция – точка, от която не можем да продължим напред.
Човекът започва от несъзнавано състояние, когато още не се е борил за високо ниво на самосъзнание. Развитието на съзнанието е бреме, страдание и благословение на човечеството.
Всяко ново откритие води до увеличаване на съзнанието и пътя, който следваме, е само неговото продължение. Това неизбежно води до по-голяма отговорност и изисква големи вътрешни промени.
Трябва да направим съответните изводи от всичко, което знаем и да правим сами откритията си, а не просто да поемаме всичко, което ни е дадено.
Човекът е станал най-големият враг на човека. Това е сблъсък между човек и Бог, в който човешкият луциферски гений е създал бомба с такава сила, която започва да унищожава по-ефективно от всеки древен Бог. Трябва да започнем да изучаваме човека, докато всеки Джекил не види своя Хайд.
Промените и напрежението през ХХ век са засегнали толкова модерната среда, че в много страни децата вече не могат да се концентрират. Тук, в Цюрих, училищните учители от горните класове ме попитаха защо децата вече не могат да завършат учебната програма. Те казаха, че децата изглежда не са в състояние да се концентрират.
Казах им, че са виновни филмите, радиото, телевизията, постоянният шум от коли и рев на самолети над главите им. За тях това е разсейване.
Същите смущения засягат и възрастните.
Не можете да отидете в хотел или ресторант и да проведете интелектуален разговор на чаша чай или похапвайки, защото думите ви се давят в шума.
Нямам нищо против музиката в точното време и на правилното място, но днес не можете да се измъкнете от нея.
Алкохолът също е в този списък. Той просто убива всички разумни разговори. Затова повечето хора, които отиват да пият алкохол, обикновено са способни да говорят едва след третата чаша. Но най-лошото е телевизията…
Без да знае, човекът винаги е бил свързан с Бога. Това, което някои хора наричат инстинкт или интуиция, е никой друг освен Бог.
Бог е гласът в нас, който ни казва какво да правим и какво да не правим. С други думи, нашата съвест.
В нашата тъмна атомна епоха, със своите тайни страхове, човек търси напътствия. Съзнателно или несъзнателно, той отново търси Бога.
Понякога пациентите ми разбират, че всички събития, които се случват с тях срещу тяхната воля, са Висшата сила. Те могат да го нарекат Бог или Дяволът – няма значение за мен, но разбират, че това са някакви висши сили.
Бог не е нищо повече от превъзхождащите сили в живота ни. Можете да усещате Бога всеки ден.
Има, например, „странни ситуации” в живота на някои хора. Много пациенти идват с такива ситуации при мен. Те искат съвсем естествено да знаят защо тези неща се повтарят: причината в тях ли е и има ли нещо, което могат да направят, за да го спрат?
Тези ситуации могат да бъдат толкова забележими – особено ако са неприятни – че засегнатото лице може да започне да се чувства жертва на някаква зловеща прокоба.
Трябва да направим ясно разграничение между това и обсесията на психично болните. Тези ситуации често са съвсем реални, но не и плод на болно въображение.
Веднъж се разхождах в градината на къщата си с жена, която дойде при мен за консултация. Тя ми сподели, че освен всички странни ситуации, често се случва черни птици да я нападат.
Веднага щом се отдалечихме от къщата, няколко врани се спуснаха върху нас, разхвърчаха се, трепереха от гняв. Мен не докоснаха, но нападнаха пациентката ми. Една от тях дори я сграбчи за врата, преди да я отпъдя.
Друг странен случай: третирах три дъщери и майка им. Трите млади жени имаха ужасни сънища за една по-стара дама, която беше образцова майка. Те я сънуваха под формата на див звяр. Години по-късно, майката стана склонна към пристъпи на меланхолия, в която тя наистина се държеше като див звяр.
Факт е, че всичко, което се случва на човек, го характеризира. Той представлява модел, в който всичко съвпада. Едно по едно, докато животът му тече, събитията попадат в местата, в които първоначално са били предопределени според плана.
Всичко, което научих, ме поведе стъпка по стъпка към непоклатимото убеждение за съществуването на Бог. Вярвам само в това, което знам, и това изключва вярата. Затова аз не приемам съществуването му чрез вярата – аз ЗНАМ, че Той съществува.
