.
Кои са златните правила за избягване на стреса:
Правило едно: Никога не казвайте „никога”
Изхвърлете думите „проблем” и „трудност” от речника си и ги заместете с „предизвикателство” и „възможност”.
Правило две: Опирайте се на фактите – не на предположенията.
Винаги се опитвайте да вземате решения, основаващи се на факти, а не на предположения.
Постъпвайки импулсивно, въз основа на непълна или неточна информация, само ще влошите положението.
Ако имате навика да се гмуркате без да прецените последиците, представете си голям буркан с лепило, какъвто използват в канцелариите и занаятчийските работилници.
Всеки път, когато почувствате, че се изкушавате първо да говорите, а след това да мислите, представете си, че залепвате устните си, забранявайки си да бърборите.
Същата техника може да бъде използвана за контролиране на всичко: от гневните избухвания до прибързаните заключения.
Представете си, че някоя мисъл, дума или действие са намазани с лепило и здраво запечатани.
За да бъдете разбирани, първо трябва вие да разбирате.
А това означава наистина да слушате онова, което ви кажат хората.
Не бъдете уверени, че знаете това, което другите мислят. Попитайте ги и се вслушайте в отговора им. Не само в думите, но и в чувствата зад тях.
Правило три: Никога не обобщавайте.
Отхвърлете всяка мисъл, която съдържа думи като „всичко”, „нищо”, „винаги”, „никой”, „всеки”.
Коментари като „Винаги съм бил неудачник”, „Нищо от това, което съм направил няма стойност”, „Всеки друг се радва на живота повече от мен”, „Никой не ме намира за привлекателна” са едновременно безполезни и подтискащи, подкопаващи самоувереността и самоуважението ви.
Правило четири: Приемете чувствата си.
Никога не отхвърляйте емоциите си, дори и болезнените. Подтиснатите или отречени чувства създават значителен стрес.
Ако, например, сте ядосани и разстроени, позволете на тези емоции да се проявят.
Но не като станете агресивни и нападате другите, а като открито и честно си ги признаете. Ако не пред другите, то поне пред себе си.
Правило пет: Поемете отговорността за себе си.
Престанете да обвинявате останалите – родителите, учителите, семейството, работодателя си, приятелите или колегите – за това какъв е животът ви.
Където и да сте, вие имате себе си. Където и да отивате, вие ще определите посоката на пътуването си.
В началото ще ви бъде трудно да се движите без бастуна на зависимостта, но след време ще станете толкова силни, че никога повече няма да се нуждаете от подобна опора.
Правило шест: Оставете напразните надежди.
Престанете да вярвате, че някакво чудо ще ви спаси от собствената ви леност, глупост, липса на увереност, ниско самоуважение или каквото и да било друго, което считате причина за настоящите ви проблеми със стреса.
Само вие можете да промените живота си към по-добро или по-лошо. Колкото по-скоро приемете този факт, толкова по-бързо животът ви ще потръгне.
Правило седем: Отдръпнете се от проблемите си.
Опитайте се да се дистанцирате от проблемите си, за да ги видите в перспектива.
Когато времената са тежки и вие сте депресирани, казвайте си. „Колкото и зле да са нещата сега, всичко това ще премине”.
Опитайте се да се проектирате след няколко месеца или години. Обрисувайте своя идеален образ.
Сега помислете какви практически стъпки трябва да предприемете, за да превърнете тази мечта в реалност.
Правило осем: Опростете начина си на живот.
Изхвърлете нещата, които не харесвате, и правете тези, които ви се нравят.
Намалете темпото на живота си.
Не се опитвайте да задържате толкова много неща в него.
Обмисляйте действията си по-внимателно преди да решите да предприемете нещо.
Четете по-малко, но по-бавно.
Ако не вярвате, че някаква дейност си струва да бъде извършена и тя не ви доставя радост, прекратете я.
Правило девет: Прекарвайте известно време сред природата.
Дори ако животът ни е съсредоточен в центъра на града, посещавайте местните паркове и редовно пътувайте в провинцията. По-лесно ще си починете в естествено обкръжение.
Когато е възможно, отивайте на работа през парка или през открито зелено пространство, вместо по градските улици. Отглеждайте цветя по прозорците си. Украсете стаята си със саксии. Направете си градина за медитация в дома или офиса си.
Най-известната, Риоан-ий в Киото, Япония, е просто пясъчен правоъгълник, дълъг няколко стъпки с петнадесет поставени камъка и малко тъмен мъх.
Създайте си своя собствена в някоя подходяща по размери дървена кутия, пълна с пясък или камъчета. Донесете вкъщи малко естествен материал, например прекършен от вятъра клон, интересен камък, оцветена раковина и ги използвайте като фокус, докато медитирате.
Намерете си плакат или дори пощенска картичка със снимка на красива природна картина. Сами фотографирайте любимите си гледки в полето, планината или на морския бряг.
Когато стресът се увеличи, прекарвайте шестдесет секунди в съзерцание на тези успокоителни картини.
Представете си, че се намирате в това умиротворено обкръжение. Затворете очи и се опитайте да пресъздадете образа с вътрешното си око.
Докато го правите, представете си звуците, миризмите и всички останали усещания, свързани със сцената: слънчевата топлина по тялото си, свежестта на бриза, чистия въздух от покритите със сняг планини.
Когато сте навън в слънчев ден, затворете очи и се обърнете към слънцето за двадесет секунди. Нека очите ви бъдат плътно затворени през това време.
Почувствайте как червената топлина от клепачите ви навлиза в цялото тяло, затопля го, отпуска го и го изцелява. Съвсем леко масажирайте затворените си очи с пръсти. Когато отново отворите очи, сами ще се учудите колко по-ясни и ярки възприемате цветовете наоколо.
Ако прекарвате много време всеки ден, работейки на закрито, пред компютърния екран, четейки или пишейки, правете това упражнение веднъж на всеки час.
Преместете поглед от документите или дисплея на монитора към някакъв отдалечен обект, например гледката през прозореца или дори другия край на големия офис. Сега отново се върнете на екрана или документите.
Повторете това шест пъти с цел да упражнявате мускулите, отговорни за фокусирането на очите. Това ще намали очното напрежение и ще запази здрави мускулите на очите ви.
Правило десет: Вземайте и изпълнявайте решенията си смело.
Всяко решение, което вземате, е една възможност да откриете повече неща за живота. Всяка нова пътека, която следвате, предлага свежи възможности за вашето умствено, физическо и духовно израстване.
Поемате отговорност за своя избор. Ако той не се окаже толкова добър, колкото сте очаквали, предприемете необходимите практически стъпки, за да предотвратите ситуацията.
Бъдете гъвкави.
Когато сте изправени пред дилема, приемете и двата пътя като предлагащи възможност за растеж и ме смятайте, че единият ще ви доведе до сигурен успех, а другият – до еднакво сигурен провал.
Всеки път, когато се справите със ситуация, която ни е уплашила преди, самоуважението ви се покачва.
Щом веднъж разберете, че можете и ще оцелеете, без значение какви, страховете ви са унищожени.
автор: Дейвид Люис