Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти - ДЖЕК ЛОНДОН

.

Джек Лондон (1876 – 1916), с вероятно рождено име Джон Грифит Чейни, вероятно, тъй като документите му са изгубени по време на голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г., е автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия.

Сред най-известните му романи са „Морският вълк“, „Белия зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“ и др.

Джек Лондон, чийто биологичен баща вероятно е известният на времето „професор“ астролог Уилям Чейни, е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско.

Фамилното име Лондон е на осиновителя му. Като младеж Джек научава, че не е син на мъжа, когото е считал за свой баща и пише на Уилям Чейни, но получава студен отговор от него, в който Чейни изтъква, че никога не е бил женен за майка му и дори заявява, че е импотентен.

Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа.

Търсейки изход от този непоносимо тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо малко корабче и става ловец на стриди без разрешително.

След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул.

През 1893 г. пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд, Калифорния, в безредици от работнически протести.

Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 г. прекарва 30 дни в затвор за скитничество.

След редица приключения Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 г., но още на следващата година се прощава с мечтата си за висше образование поради безпаричие.

През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява 15 000 тома.

През 1897 г. Лондон заминава за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива ако не със злато, то поне със златен материал за първите си успешни разкази.

Може да се види къщата му от периода в Аляска изработена наполовина от оригиналната къща в която е живял в Аляска в близост до пристанището на Оукланд на площад наречен на негово име „Джек Лондон Скуеър“, другата половина от оригиналната къща е в Канада.

Джек Лондон стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да „продава мозъка си“. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за измъкване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила. По това време Лондон става социалист.

От 1898 г. започва сериозно да се бори да бъде публикуван – тази негова битка е описана незабравимо в романа му „Мартин Идън“ от 1909. За първия си публикуван разказ получава само 5 долара и за малко не се отказва от писателска кариера.

По собствените му думи той е „спасен – в буквалния и преносния смисъл на думата“, когато друг негов разказ е приет и заплатен добре, цели 40 долара. През 1900 г. той вече притежава 2 500 долара, които се равняват на 50 000 днешни (ок. 2000 г.).

През 1901 г. социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оукланд, но изборите спечелва друг кандидат. Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе.

Пише както художествени, така и публицистични произведения. Първият му роман, „Синът на вълка“, е публикуван през 1900 г. В „Дивото зове“ от 1903 огромното домашно куче Бък открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и става водач на вълча глутница. „Белият зъб“ от 1906 и „Сияйна зора“ от 1910 са посрещнати с жив интерес от широката читателска публика.

През 1902 г. Джек Лондон заминава за Англия, където изучава жилищните условия в Ийст Енд – бедняшкия квартал на Лондон. Резултатът от неговите наблюдения е книгата „Хора от бездната“ – 1903, която има неочаквано голям успех в САЩ, но е остро разкритикувана в Англия.

През 1906 г. Лондон публикува сборник есета, „Войната на класите“, сред които са и негови лекции върху социализма.

През 1900 г. Джек Лондон се жени за Елизабет Мадърн, но домът им става бойно поле на сблъсъци между съпругата и майката на Лондон.

Три години по-късно той напуска първата си съпруга и двете им дъщери и след време се жени за Чармиън Китридж, редактор и почитателка на спортни занимания на открито.

„Пътешествие със „Снарк“ от 1913 е мемоар от пътешествието на Джек и Чармиън Лондон през Тихия океан (1907 – 1909 г.). Бракът им продължава до смъртта на писателя.

Чармиън е прототип на много женски характери в творчеството на Лондон, като например Паола от „Малката стопанка на голямата къща“ от 1916.

През 1910 г. Джек Лондон купува ранчо от хиляда акра в Глен Елън, окръг Сонома, Калифорния за 26 000 долара. Той пише:

След жена ми, ранчото е най-скъпото нещо на света за мен.

Писането, винаги комерсиално занимание за него, сега се превръща още повече в средство за печелене на пари.

Пиша книги, единствено за да добавя още акри към великолепното си имение.

През последните години на живота си се чувства раздвоен. Социалистическите му възгледи влизат в разрез с любовта му към собствения му имот. През 1916 напуска социалистическата партия, като заявява, че го прави единствено защото на партията ѝ „липсва огън и борбеност и е загубила интереса си към класовата борба“.

Фактите около смъртта на Джек Лондон са спорни. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия, но според слухове той се е самоубил.

Съществува версия, според която е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу болки.

Прахът от тленните му останки, заедно с тези на съпругата му Чармиън, е погребан в семпъл гроб в Глен Елън, Калифорния, белязан само от един голям объл камък, обрасъл с мъх.

Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.

Да можеш да забравяш — това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш — това е смахнатост, лудост.

Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество.

Всеки малодушен продукт…, който бръщолеви наставленията на дребнавия мора, с който са го тъпкали отще от детинство, а трепери пред живия живот.

Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.

Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.

Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден“. Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.

Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.

Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.