.
Лошите хора не се нуждаят от нищо повече, за да постигнат целите си от това добрите хора да гледат и да не правят нищо.
Запиташ ли се дали си щастлив, веднага спираш да бъдеш.
Достойнството на държавата зависи от достойнството на нейните граждани.
Един човек с вяра е равен по сила на 99 души с интереси.
Геният може да живее само когато има свобода.
Бракът е единствената форма на робство, която законът допуска.
Жена, която не води мъжа си напред, го тласка назад.
Източникът на красноречието е в сърцето.
Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.
В нашия век на разкош стигнахме дотам да наемаме други хора, за да вършат добрите дела вместо нас.
Достойнството на държавата зависи в крайна сметка от достойнството на хората, от които е съставена.
Всяко надлежно образовано човешко същество има искрен интерес към общественото благо.
Индивидуалното развитие е възможно само когато индивидът има свободата да води начин на живот, който той припознава като най-добър за себе си – и колкото по-голяма е тази свобода, която епохата е дала на индивида, толкова повече тази епоха е имала цена в очите на потомството.
Като цяло хората имат катастрофална тенденция да бъдат безразлични към това, което им се струва безспорно, и тази тенденция обикновено е причина за повечето от техните грешки.
Добродетелта не е цел, а само средство за постигане на целта.
Вярата в конституцията не се основава на факта, че властимащите няма да злоупотребяват, а в това, че няма да могат.
Джон Стюарт Мил /1806-1873/ е британски философ, логик и икономист, един от класиците на позитивизма и утилитаризма.
Мил развива повече от всеки друг философ темата за принципа за вредата. Принципа за вредата се основава на това, че всеки отделен човек има правото да прави каквото иска, ако неговите действия не вредят на други.
Ако действията му се отнасят до самия него, то тогава, само ако директно повлиява на човека, изпълняващ действието, обществото няма право да се намесва, дори да изглежда сякаш действащото лице наранява себе си.
Мил обаче твърди, че според принципа за вредата индивидите са възпирани от това да вредят трайно и сериозно на себе си или на тяхната собственост.
Понеже никой не съществува изолирано, вредата, направена от един, също така вреди и на други и разрушаването на собственост лишава общността, както и индивида.
Мил оправдава тези, които са „неспособни да се самоконтролират“ като малки деца или тези, живеещи в „изостанал стадий на обществото“.