.
Ще дадеш на слепия да види,
но не и накъде да гледа
и после ще ти се обиди,
че си му дал неверна аюрведа…
На безгласния ще смажеш струни
и най-накрая той ще се провикне,
но като сирените на втори юни –
една минута – и ще млъкне…
На самоубиеца на парапета стъпил,
якето ще дръпнеш да не скочи
и след години като себе си е счупил –
за виновен – тебе ще посочи.
Уличницата от пътя ще прибереш,
ще я закараш в някой манастир
и случайно после ще разбереш,
че са отлъчили един пастир.
Внимателно, приятел наблюдавай,
съдбата щом клавишите натиска
и добро насила не раздавай,
а само щом добро ти се поиска…
РИЦАР ЧЕРЕН, РИЦАР БЯЛ
Във мене рицар черен, рицар бял,
завинаги в разгорещен дуел.
Поравно всеки кръв пролял,
поравно всеки рицар смел…
И те под диамантените брони,
приличат си по толкова неща…
По-силни от най-силните икони,
все едно са от един баща…
И някой път, когато черния печели,
разпервам мощтни светещи криле,
а понякога победи чисто бели –
ме вкарват в тъмно дефиле…
Аз чувам битки посред нощ,
усещам рани от кинжали.
С напълно равностойна мощ,
сражават се за своите скрижали.
Накрая двамата ще се уцелят
и ще се здрависат уморено –
всеки от всеки, повлиян.
Ще легне черния до белият
и ще паснат съвършено
точно като ин и ян…
автор: Стефан Данчев