.

Иван Сергеевич Тургенев е един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на XIX век

Член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880), той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в.

В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.

И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“ и „Бащи и деца“.

Известно е, че Тургенев прекарва по-голяма част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ.

Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг – да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Толстой и т.н.

Ако с младостта си отиваше само хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки индивид щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората си година. Много дребни кавги плaват в шумните вълни на младостта и отплaват с тях, но въпреки това няма нищо по-хубаво от тези вълни.

Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.

Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.

Бракът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.

Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?

Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.

Всяка любов – както щастливата, така и нещастната – е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.

Всяка молитва се свежда до следното: „Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири.“

Да порицава и да хока има право само този, който обича.

Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.

Добро по разпореждане не е добро.

Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.

Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и децата.

Жалък е този, който живее без идеали!

Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.

Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?