.

„Никой тиранин досега не е успял да постигне целите си, без да повлече жертвите си със себе си; обикновено със сила, както се случва често. Повечето хора са склонни да изберат подчинението си под волята на тирана, отколкото да страдат от последствията на своята съпротива.“

Ценя индивидуалната свобода, но не трябва да забравяме, че човек в същината си е социално същество. Той се издигнал до сегашното си положение, като се е научил да настройва индивидуализма си към изискванията на социалното, общочовешкото развитие.

Необузданият индивидуализъм е законът на зверовете в джунглата. Трябва да се научим да уравновесяваме индивидуалната свобода и социалните ограничения.

Доброволното съобразяване с някои социални ограничения в името на добруването за цялото общество обогатява както индивида, така и обществото, на което е член.

Ако тази индивидуална свобода си отиде, тогава със сигурност всичко тръгва надолу, защото, ако индивидът не е зачитан, какво остава за обществото?

Самата индивидуална свобода може да накара човек доброволно да се изгуби напълно в служба на обществото. Ако това обаче му се вмени като задължение, той става машина и обществото се разрушава.

Нито едно общество не може да се изгради устойчиво върху отричането на индивидуалната свобода. Това е противно на самата човешка природа.

Точно както на един човек не му растат рога и опашка, така той не може да съществува като човек, ако няма собствен ум.

В действителност дори онези, които не вярват в свободата на индивида, вярват в своята собствена. Продължителите на Чингиз Хан отстояват своето.

Моята концепция за свобода не е ограничена концепция. Тя обхваща тази за свободата на човека в цялото му величие.

Всеки индивид трябва да има пълната свобода да използва редовно заложбите си, като от тях да се ползват и съседите му, но никой не трябва своеволно да се ползва от придобивките от тези заложби. Той е част от народа или, да кажем, от социалната структура, която го обкръжава.

Ето защо той не може да използва талантите си само за себе си, а трябва да ги използва за социалната структура, от която той е само част и от чиято благонамереност живее в пълна свобода.

Няма такова нещо като бавна, извървявана свобода. Свободата е като раждането. Ако не сме напълно свободни, сме роби. Всяко раждане се случва в един миг.

Златните окови не са по-малко унизителни за самоуважаващия се човек от железните. Жилото на обидата е в самите окови, не в метала им.

За моя ум златните окови са много по-лоши от железните, защото човек лесно чувства неприятното и унизително естество на последните, но е склонен да забрави за първите.

Свободата не струва, ако не обхваща свободата да се греши и даже да се влиза в грях.

Ако Всемогъщият Бог е дал на най-скромните от Своите творения свободата да грешат, остава извън разбирането ми как човешките същества, уж все по-опитни и разумни, си доставят удоволствие от лишаването на други човешки същества от това безценно право.

Както всяка държава е годна да яде, да пие и да диша, една нация е дори по-годна да управлява собствените си отношения, независимо дали го прави зле.

Наложеният с насилие, репресии контрол е винаги лош…

Когато този контрол се отстрани, народът ще диша свободно, ще има правото на прави грешки. Този древен метод на развитие, да правиш грешки и да ги поправяш, е правилният начин.

Мое твърдо убеждение е, че човек никога не губи свободата си, освен заради собствените си слабости.

Никой тиранин досега не е успял да постигне целите си, без да повлече жертвите си със себе си; обикновено със сила, както се случва често. Повечето хора са склонни да изберат подчинението си под волята на тирана, отколкото да страдат от последствията на своята съпротива.

Нима тероризмът, насилието; властта, крепяща се на страх от репресии, не е търговският продукт на тираните? Но познаваме случаи от историята, когато тероризмът се е провалил в опитите да наложи волята на тираните над техните жертви.

И най-деспотичната държава не може да просъществува без съгласието на управляваните, като това съгласие често се подсигурява насилствено от деспота.

В мига, в който субектите, подчинените, поданиците престанат да се страхуват от деспотичната сила, с тази сила е свършено.

В мига, в който робът вземе решение, че повече няма да бъде роб, неговите окови падат. Той се освобождава и показва пътя на другите.

Свободата и робството са мисловни състояния. Затова първото, което трябва да си кажеш, е: „Повече няма да приемам ролята на роб. Няма да се подчинявам на заповеди, а ще ги отхвърлям, когато са в противоречие с моята съвест.“

Тъй наречените господари могат да те набият и да те опитат насилствено да им служиш. Ти ще кажеш: „Не, няма да ти служа за пари или под заплаха.“ Това може да доведе до страдание.

Готовността ти да отстояваш убежденията си ще запали факела на свободата, който никога не може да се изгаси.

Независимо дали сме сами или много, трябва да отказваме приемането на „свобода“, цената на която е самоуважението ни или скъпите ни убеждения.

Познавам даже малки деца, които стават непреклонни, когато срещу тях се правят опити за потъпкване на изявената им воля, колкото и слаба да е тази воля според преценката на техните родители.

Трябва да сме съгласни и със смъртта, ако не живеем като свободни мъже и жени.

Човек трябва да е благодарен за зависимостта си. Той може да бъде независим веднага щом задейства волята си.

Хората, стремящи се към свобода, трудно биха помислили за поробване на другите.
Ако опитат да го направят, те само биха затегнали по-здраво веригите на своето робство.

Според моята представа, Независимостта не е нищо друго, а осъществяването на „Царството Божие“ в самите нас и на тази Земя.

Бих работил и умрял в стремежа към този идеал, въпреки че може никога да не се осъществи. Това изисква безкрайно търпение и постоянство.

Превод от английски: Иван Стаменов