.

Думите „Ти ми принадлежиш“ са съвсем естествени в романтичните отношения, но в днешно време са политически некоректни: всеки от нас е автономен и не трябва да принадлежи на друг човек. Никой не принадлежи буквално на никого.

Но можем ли да говорим за принадлежност в психологически смисъл? Можем и трябва.

Терминът „принадлежност“ има различни значения. Две от основните са „притежание“ и „приемане като естествена част“.

Ако принадлежността се разглежда в буквалния смисъл – на притежание, то тя очевидно е погрешна във връзката, тъй като притежаването на партньора предполага собственост и контрол.

Ако обаче се разбира в смисъла да бъдем приети от любимия като естествена част, то принадлежността има романтичен смисъл.

Необходимостта да принадлежим

Рой Баумайстър и Марк Лиъри твърдят, че необходимостта от принадлежност се дължи на основната човешка потребност от формиране и поддържане на поне минимално количество трайни, положителни и значими междуличностни отношения.

Удовлетворяването на тази нужда изисква (а) чести, положителни взаимодействия с едни и същи индивиди и (б) участие в тези взаимодействия в рамките на дългосрочна, стабилна грижа и загриженост.

Въпреки вълнението в началото на всяка нова връзка, необходимостта от стабилни и дългосрочни взаимодействия с ограничен брой хора е по-голям императив.

Баумайстър и Лиъри твърдят, че човешките същества „естествено се стремят към установяване и поддържане на принадлежността“.

Необходимостта от принадлежност надхвърля необходимостта от повърхностни социални връзки или сексуални взаимодействия; тя е остра нужда от смислена и дълбока връзка.

Чувството за принадлежност е от решаващо значение за нашето благосъстояние.

Баумайстър и Лиъри твърдят, че липсата на принадлежност причинява различни нежелани ефекти, включително влошаване на здравето и намаляване нивото на щастие и благополучие.

Според изследователите хората с липса на принадлежност са с по-висок риск от психически и физически заболявания, широк спектър от поведенчески проблеми, престъпност, самоубийство. 

„Ти ми принадлежиш.“

Щом нуждата от принадлежност носи толкова дълбок смисъл, твърдението, „Ти ми принадлежиш.“, не може да бъде отхвърлено като романтична глупост.

Формирането на принадлежност е процес с участието и на двамата партньори.

Принадлежността се изразява не само в положителните смислени дейности, в които участват партньорите, но и в негативното отношение към нарушаването на принадлежността, често изразено в ревност.

Страхът от загуба на нещо, което в някакъв смисъл ви принадлежи, е толкова важен, колкото и усилията за изграждането и запазването на смислена и дълбока връзка.

Хората предпочитат взаимоотношения, в които и двете страни дават и получават грижи; наистина, взаимността укрепва романтичната връзка.

Неравномерното участие е силен индикатор за романтичния разпад.

Когато и двамата партньори участват еднакво във връзката, вероятността от дългосрочни и стабилни отношения нараства.

Проучвания, които сравняват хората, които са били обичани, без да отвръщат със същото чувство, и хората, които са обичали, без да им бъде отвръщано със същото, са открили, че и двете групи са склонни да описват опита като неблагоприятен.

Баумайстър и Лиъри заключават, че очевидно „любовта е много удовлетворяваща и желана, само ако е взаимна“.

Следователно, когато любовта „възниква без принадлежност, както при несподелената любов, резултатът обикновено е разочарование и нещастие“.

Трябва да се подчертае, че здравословната принадлежност, която се развива между партньорите, по никакъв начин не означава нездравословно сливане на техните идентичности; точно обратното.

Такава идея за сливане предполага не само загуба на свобода, но и загуба на идентичността на всеки партньор.

Нито една загуба не е част от смислената принадлежност в основата на дълбоката любов, която осигурява оптимални обстоятелства за личен разцвет на две независими личности.

„Тези, които имат силно чувство за любов и принадлежност, имат смелостта да бъдат несъвършени“ – Брене Браун

Не е грешно да чувстваме, че любимият ни принадлежи, стига принадлежността да е ограничена до психологически аспекти и чувството за принадлежност да е взаимно.

Социалният живот и романтичната любов предполагат необходимостта от принадлежност и следователно някои аспекти на ревността понякога могат да се материализират.

Може да възникнат съмнения не за значението на взаимната принадлежност, а за естеството и степента на тази принадлежност.

Смислената принадлежност е от съществено значение за нашия романтичен живот, но тя има цена: тя ограничава броя на романтичните партньори, които можем да имаме, тъй като принадлежността включва ангажименти и ресурси, които не можем да разпределим за широк кръг хора.

За щастие, партньорите със стабилна и дълбока връзка не смятат това ограничение за отрицателно.

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychology.framar.bg