.
ДУШАТА МИ…
Душата ми не е далечен пристан,
където спираш ти и си отиваш.
Душата ми не е годежен пръстен,
през който се провираш и преспиваш.
Душата ми не и градска баня –
да влезеш в нея, за да се измиеш.
Душата ми не е една диканя –
вършееш с нея и вода да пиеш.
Душата ми не е дори пътека,
където ти да минеш и отминеш.
Душата ми не е камина лека
да се постоплиш и да си заминеш.
В душата ми, ако във храм заставаш,
ти влезеш ли – завинаги оставаш!
