.
ДУШАТА ЧОВЕШКА ДРЕМЕ
ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ВРЕМЕ
Живеем в странни, бездуховни времена,
в телефон, в компютър забили сме глава,
нещата научаваме един за друг
през социалните мрежи като Фейсбук.
Забравили, че имаме сърце, душа
ни дава смисъл виртуална красота,
а сега и тази вирусна зараза
още повече играта ни разказа.
Всеки си има своите интереси
и не бива на никого да се меси,
но също има и право на мнение,
аз ще кажа своето с вдъхновение.
За един е най-важното да се снима,
за друг да направи послание в рима,
трети мучи, ругае и недоволства,
четвърти показва завидни охолства,
пети и шести бистрят политиката,
докато седми копае с мотиката,
за други най-важни са новите дрешки
и всичко, което ги прави тъй тежки –
скъпи коли, екскурзии по чужбина,
имотите, кинтите в банките, в скрина.
Някой спортуват със страст, хъс и омая,
други не виждат на работата края,
първите ходят по планини, морета,
вторите летят над тях със самолета.
Но дори и този, който едва крета,
всеки ден прахосва времето си в нета.
На пръв поглед всички ние сме различни,
но еднакви сме по чувствата себични,
същински интернет работохолици
сме подобни на кълвящи хищни птици.
Зомбирани жертви на психо разстройства
си мислим, че вършим страшни геройства.
От нас направиха машини, роботи,
не сме Човеци вече, а Идиоти.
В пространствата виртуални будуваме
и ежедневно от там пазаруваме,
с отстъпка обичаме да купуваме
и само в сънища вече общуваме.
Достойни сме всички за съжаление,
това е едно тъжно заключение.
Нашето щастие е твърде чупливо,
защото сърцето ни стана злобливо.
И всички сме толкова алчни и диви
в стремежа си да бъдем здрави, щастливи.
Вълнува ни само личното щастие,
а чуждото е нашето нещастие.
Всеки от нас е жертва на егоизма,
доброто в човека не влиза и с клизма.
Дай Боже в живота да има сполука
поне толкова, колкото във фейсбука!
Никой вече на вратата ни не чука.
Животът е една виртуална клюка.
За душата това е голяма скука,
а за човека социален – поука.
Време ни се дава да размислим добре,
не го ли направим, ще става все по-зле.
Наказани сме всички тука и сега!
Дано да просветне в човешката душа!
Мъничко да променим приоритета,
току виж ни се усмихнал пак късмета
и си върнем здравето, имунитета.
БОГ ДА БЪДЕ В НАС Е БЛЯНА НА ПОЕТА!
Калин Божидаров Коцев е роден на 20 февруари 1976г. в град Враца. Завършва спортно училище с профил футбол в родния си град. Висше образование завършва във ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, специалност “Български език и история”. Работи в Перно Рикар България.
Щастлив съпруг и горд баща на трима синове. Син е на покойният вече поет и писател Божидар Коцев. Автор е на поетичната книжка “ПО ИЗГРЕВ” и съставител на обемния поетичен том на своя баща Божидар Коцев – “ВЪРХОВНО Е ДА СЕ ЖИВЕЕ”.