.

Едно от нещата, които Форд Префект намираше най-трудни за разбиране у хората, бе навикът им постоянно да заявяват и повтарят най-най-очевидни неща, като например:

Днес времето е хубаво.

или

Много си порасъл.

или

Божичко, имаш вид на човек, паднал в кладенец, дълбок трийсет фута, добре ли си?

Първоначално Форд Префект развиваше следната теория, за да си обясни това странно поведение.

Ако човешките същества не мърдат устните си постоянно, разсъждаваше той, устата им навярно се слепват.

Но след неколкомесечни размишления и наблюдения той се отказа от тази теория в полза на друга.

Ако не мърдат постоянно устните си — разсъждаваше той, — започват да работят мозъците им.

След време се отрече и от тази теория, защото му се стори цинична и възпрепятстваща взаимното разбирателство и реши, че в последна сметка човешките същества все пак са му симпатични, но през всичкото време ужасно го безпокоеше фактът, че има страхотно много неща, за които нищо не знаят.

източник: „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс