–
На Петър Дънов много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България.
Закон: Човешката любов винаги завършва с нещастие.
Любов, която не осмисля живота, е човешка.
Хората ще се мъчат, докато проумеят любовта.
Онзи другият, когото ще възлюбиш, той ще мяза точно на тебе, той няма да седи нито по-високо от тебе, нито по-низко. Затуй, според закона на любовта, ако искаш да любиш някого и се поставиш по-горе от някого, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, не си ти – нито си по-горе, нито си по-долу.
Да възлюбиш ближния като себе си!” Това не значи, да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб.” – това не е любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе.”, но и в жертвата не седи тази любов. Тази любов с жертви не се откупва… Тези жертви са за тебе… Що ме ползва твоята жертва… Жертвате само закон за изкупване на нашите грехове.
Любовта трябва да се прилага, а не да се възпява. — Ако сърцето ви не тупти от любов – нищо не струва.
Лицето показва, колко любов има в себе си.
Любовта никога не отпада – само вие отпадате.
Който разбира любовта, живее, а който не я разбира, умува.
Кой ви обича? — Този, който внася морал и живот във вас.
Неща, направени без любов, носят нещастия, неща, направени с любов, носят щастие и благо. Всичко туй трябва да залегне в душата ви.
Човек трябва да се грижи за себе си. Какво значи да мислиш за себе си? Какво значи да правиш добро?… Истинското добро подразбира засяване, т.е. разширение на човешката душа.
Майката се занимава с децата си, но само това не е предназначението на майката. Тя има по-висша служба, тя трябва да се занимава и със своята душа. Тази е нейната по-висока служба и предназначение. Тя трябва да внесе в душата си такива качества, че при всички изпитания на живота си да знае как да се справя. Туй аз наричам геройство. Като дойдат ред изпитания върху тебе, да не се помръднеш, не само привидно, външно, но и вътрешно.
Когато се приближаваш при една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш, в погледа ти да няма никаква лъжа.
Никой не може да нападне, да изкуси, да направи зло на онзи, в душата на когото има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват.
Има един закон: всяка една мисъл, която минава през вашия ум, всяко едно чувство, което минава през вашето сърце, всяка ваша постъпка, която минава през вашето тяло, тези мисли, чувства и идеи ще се реализират. Може да мине една година, може да минат двайсет години, хиляда години. Но да оставим хилядата години. Всяка идея в продължение на двайсет и две години ще се реализира. Двайсет и две години е крайният период.
На всеки човек е дадена специфична работа, която трябва да свърши… Който не работи доброволно, насила ще го заставят да реши задачата си.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Глупавият човек не може да бъде смирен – ПЕТЪР ДЪНОВ