.

Ако има уроци на историята, България не е научила нито един от тях. В нито една област.

Без да търсим корена на някакъв тайнствен заговор срещу нас, което би било другата глупава крайност, много явно е, че някому е изгодно хората да бъдат глупави.

Необразованият човек не само се управлява по-лесно, но той още по-лесно може да стане плячка на идиотски внушения.

Има една немска поговорка: „Който се ражда беден, умира глупав.“ Без да си въобразяваме, че това е нещо преднамерено, програмирано, няма съмнение, че онези народи, държави и даже континенти, които са бедни, просто са обречени на глупост.

Обидата е емоционално състояние на непълноценен човек.

Омразата идва от безпомощност на всеки от нас. Колкото повече не можеш, толкова повече ставаш агресивен. Превъзходството дразни.

Помня какво каза майка Тереза пред Би Би Си. На въпроса „Кой е виновен за глада по света“, тя отговори: „Аз“. Тя, спасителката, казва така. Всеки от нас следва да произнесе нещо приблизително. Подобно признание липсва днес. И обикновено винаги така е било.

Българо-руските отношения никога не са били рационални. Те винаги са били мистични.

Аз смятам, че България не е научила нито един урок от своята история. Защото урокът от историята е: поражението да бъде осмислено, не победата – там е лесно: Тутракан, Одрин, „Край Босфора шум се вдига“ – там е лесно. В Американската военна академия след Втората световна война са анализирани само тези операции, които са се провалили. Другото е ясно. 

В културата и науката няма демокрация. Когато някой е талантлив, получава признание.

Видял съм много богати емигранти. Но поне в моя жизнен опит не съм видял щастливи емигранти.

Виждам част от безсмъртните ни рецидиви да трансформираме всяко социално недоволство в битова ненавист. Това може да се назове и хоризонтална злоба.

Винаги ще има варвари. Това изразява природната същност на човека. Човекът е добър, човекът е и лош. Господ обича всички ни, но от никого не е във възторг. Противоречията, сблъсъците, ненавистта, вървят наравно с благородството и любовта. Колкото и да звучи безутешно, това е източникът на прогреса. И винаги ще бъде така.

Всички безобразия, срещу които се гневи народът, не идват нито от планетата Венера, нито от Нептун, нито от Сатурн, а чрез нашия вот. Всъщност имах предвид отговорност, а не вина. Това е отговорността на електората, който изпраща съответните хора в Народното събрание, в министерства, агенции и др. и впоследствие започва да им се ядосва.

Лошото в България обаче е, че презрението се прилага на принципа на Бай Ганьо – всички са маскари! Не, не всички са маскари, и това е нашата драма, защото всички, които обявяват останалите за маскари с удоволствие биха станали като тях при първа възможност.

Всичко е толкова масовизирано като дебилизация, че между 100 дебила ние не можем да различим онези 10 души, които са наистина талантливи.

Едно е да отричаш нещо, друго е да си даваш ясна сметка какво идва след това. Нека припомня: и Хитлер, и Сталин идват на власт след справедлив народен гняв.

Всички тези патриотични предавания, където сме победили всички, където сме измислили ракията, па сме научили японците на земеделие, па сме изобретили компютъра – това се харесва, има доста възторжена рецепция. … Публиката го иска. Това е като чалгата – предполагам, че не всички певици искат да им се вижда пъпа, но продуцентът им казва: „Я се разтърси малко!“ Това е свирепият диктат на масовата информация и масовата култура.

Демокрацията е риск. Демокрацията не е за всеки. Демокрацията не е картоф да расте навсякъде. Поемаш рискове да кажеш „не“ или „да“.

Един израз – не знам кой е авторът на цитата – „Няма нелегално човешко същество“ – това е най-великият израз на световния хуманизъм от Ренесанса насам.

Един човек, колкото е по-неуверен, толкова е по-агресивен.

Емоцията е най-сериозният факт и фактор в политическото поведение.

Интелектуалецът не е добър политик, понеже изпитва съмненията на Хамлет.

Интелигенцията не е по-малко греховна отколкото останалите слоеве от българското общество. Интелигенцията винаги е била съпричастна с хората на властта. … Така че интелигенцията няма право да бъде особен блюстител на българската общественост, особено когато става дума за управление и власт.

Мъдростта лежи в способността да предскажеш какво от днешния свят утре ще бъде укорявано или осмивано като грешка, престъпление или глупост.

Не правилата правят хората, а хората правят правилата.

Може ли някой да посочи кой в нашето световно и българско съвремие е носител на ценности като личност, която служи за подражание. Не е ли шушумигата героят на нашето време? Той не превъзхожда ли по обществена рецепция мълчаливите порядъчни хора, които остават незабелязани?

Все пак младите знаят, че е имало такова момче – хубавец, захвърлил расото не защото не вярва в Бога, а защото смята, че трябват дела, действия, саможертва.

Андрей Пантев е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител.

Андрей Пантев е автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;
около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 г. получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.