.

Ерик Клептън е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола.

Оставяйки значима следа в историята на блуса и музиката въобще, той е считан за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията „100-те най-велики китаристи на всички времена“ на списанието „Ролинг Стоун“ и четвърти в класацията на Гибсън – „50-те китаристи на всички времена“.

За своя принос към музикалната култура през 1994 г. Клептън е удостоен със званието Офицер на Ордена на Британската империя, а на 3 ноември 2004 г. на церемония в Бъкингамския дворец получава званието Командор на Ордена на Британската империя.

Носител е на 17 награди „Грами“ и награда Брит за изключителен принос към музиката.

Има артисти, които животът обича да удря. Забива нокти в душите им, отнема близките им, поставя камъни на пътя им, стоварва буреносни облаци над главата им и се забавлява на нещастието им.

Тези същите артисти носят обаче нещо у себе си. Редом с всички проблеми влачат толкова огромен и тежък талант, който съществува отделно. Самостоятелно. Въпреки.

Клептън губи своя син Конър, когато малкият е на едва четири години. Момчето пада през отворен прозорец от 49-тия етаж. Това нещастие е повод за написването на една от най-емблематичните му песни – Tears in Heaven.

Наистина не зная… Вярвам в по-голяма сила, но не зная наистина дали – както казват религиозните хора „ще се видим в отвъдното”. И си мислиш: „Наистина ли? Откъде знаеш?” Винаги съм се чудел дали… срещаме хората отново. И това е въпросът в тази песен. Не обижда никого… Това е страхотен начин да общуваш, търсейки помощ.

Едно от най-полезните неща, които някога съм научил, е как да държа устата си затворена.

Аз съм и винаги ще бъда блус китарист.

Блусът е това, към което се обръщам, което ми дава вдъхновение и облекчение във всички изпитания на моя живот.

Музиката стана лечител за мен.

В мен има желание да изразя това, което съответства на гласовете в главата ми.

За мен има нещо примитивно успокояващо в тази музика, което влияе на нервната ми система, карайки ме да се чувствам три метра висок.

Израснах в клубове – това е моята духовна почва.

С удоволствие бих искал да разбия публиката с една нота, но какво да прави човек през останалата част от вечерта?

Рискът е да се опитвате да контролирате нещо, пред което сте безсилни.