Еленка Белчева

.

„Изгубиха ти се следите и не се обади никаква. Това нещо го тълкувам лошо и ми е мъчно. Нощес те сънувах…“ – пише Елин Пелин през 1939 година в писмо до една млада дама, студентка в консерваторията.

„Много, Ленче, съм писал за тебе, много ще четеш един ден“, споделя в друго писмо писателят. Няколко години по-късно обаче бомба пада над Вазовия музей, където той е уредник, и унищожава голяма част от архива му, заедно с неговата кореспонденция с това момиче.

С Еленка Белчева той се запознава през 1935-а, когато вече е много известен писател, 58-годишен, а тя е бедна студентка в консерваторията, 22-годишна. Малко преди това пристига от родния си град Лом и живее на квартира заедно с бъдещата прочута изпълнителка на шлагери Екатерина Ванкова. Един ден вуйчото на съквартирантката й решава да ги доведе на соаре, където ще присъстват мнозина от най-известните хора на столичния град. Именно там Елин Пелин я вижда за пръв път. Когато ги запознават, тя, с цялото си простодушие на момиче от провинцията, което за пръв път през живота си вижда жив писател, възкликва:

Ама вие не сте ли умрял!

После му признава, че го мислела за отдавна отишъл си от този свят стогодишен старец.

И му разказва от игла до конец цялото си житие-битие, като от време на време проронва по някоя сълза за скъпите си родители и за Лом, където няма възможност често да си ходи.

Всичко това така трогва писателя сърцевед, че той на мига й предлага да й стане настойник. А при следващата им среща, когато я чува как пее /страхотно драматично сопрано/, й предлага да й издейства стипендия за Италия. „Ама какъв Рим, аз още със София не мога да свикна и все плача за Лом, а ти ми говориш за странство!“ – възкликва Ленчето.

През следващите пет години писателят често е забелязван на публични места в компанията на красивата госпожица Белчева. Тя става част от компанията му, която вечер се събира в кафене „Принцеса“, на ъгъла на „Раковска“ и „Славейков“.

Там са професорът по класическа филология и неудържим бохем Александър Балабанов, колоритната му приятелка Яна Язова – авторка на стихове и исторически романи, писателят Змей Горянин и красивата му съпруга Соня, художниците Александър Божинов и Константин Щъркелов, журналистът Пилигрим, математикът проф. Обрешков и други интелектуалци.

Авторът на „Гераците“ редовно води Еленка на разходки до Княжево или когато отива на Искъра да лови риба. Често я кани и в ресторантчета със сцена, където тя с удоволствие му пее любовни романси. „Колко бих искал да те видя и да чуя поне веднъж любимата ти песен, която пееш с такава дълбока тъга – „Искам да остана вечно сам.“

Аз пея другояче: „Оставиха ме вечно сам!“ – й пише той в изблик на най-нежни чувства. В тези писма, които изпраща на адрес: Лом, ул. „Ангел Кънчев“ 14, където Ленчето отива при родителите си от време на време, Пелинко, както го наричат приятелите му, не може да скрие, че я ревнува.

„Ти навярно си много почерняла от слънчевите бани и от дунавските води, на които от сърце завиждам, че са толкова близко до теб… Да ти кажа право, не вярвам много, че така скромно, мирно и тихо живееш и прекарваш времето си в Лом. Ти си едно малко дяволче и мисля, че вече си поразбъркала някои невинни душици“ – четем в едно от запазените писма.

Ще попитате: съпругата на писателя знаела ли е за тази връзка? По онова време София е малък град, а Елин Пелин го познават почти всички…

Разправят, че един ден жена му Стефанка специално отива в кафене „Принцеса“, за да се запознае с Еленка. А след време, когато писателят лежи ни жив, ни умрял след прекарания инфаркт, тя я пита:

Ленче, какво беше вашето приятелство с Пелина?

Как завършва тази история?

За хората от днешното поколение сигурно ще прозвучи невероятно, но през всичките тези години писателят само веднъж се осмелява да целуне Ленчето, и то по челото.

На което тя бурно реагира: „Пелинко, ако още веднъж ми се случи, няма да ме видиш!“ И романтичното им приятелство продължава в същия дух.

Когато след време Ленчето се влюбва в адвокат, някой си г-н Атанасов, момичето споделя това с Пелинко. Нещо повече, настоява да го запознае с младия господин, за да чуе мнението му за него. „Ленче, аз ще бъда най-щастливият човек, ако ти се ожениш за това момче“, казва й Пелинко, И тя, естествено, го прави.

Еленка Белчева, по мъж Атанасова, се пенсионира като учителка по музика в столичното училище, носещо името на Елин Пелин.

Ако съдя по снимките му, писателят е бил хубав и елегантен мъж, вероятно доста харесван от дамите. Защо толкова малко знаем за личния му живот?

Защото винаги е държал да не излиза нищо на показ. За разлика от приятеля си проф. Балабанов, да кажем, чиито любовни авантюри са постоянна тема на разговори из цяла София.

Говори се, че Елин Пелин е имал връзки с красавици като Лора Каравелова и Елисавета Багряна, но всички, които са ми говорили за тях, после са ме заклевали да не ги цитирам.

Чувал съм също, че писателката Калина Малина дори описала тези любови, но приживе заявила, че има съображения да не ги публикува.

Съвременниците на Пелинко споделят, че той, вече признат майстор, на една среща с млади писатели ги посъветвал:

Слушайте какво ще ви кажа. Не е достатъчно само да пишете добре, трябва да си намерите даскалици и да се любите с тях. Всяка от тях ще говори за произведенията ви пред учениците си и те ще ви запомнят. Като минат няколко поколения, и ето – вече сте известни. Аз така направих.

Естествено е такъв хубав мъж, при това известен, да бъде харесван от най-елитните дами на София. карикатуристът Теню Пиндарев разказваше, че когато веселата компания на софийската бохема се събирала в прочутата кръчма „Хладна почивка“ на бул. „Патриарх Евтимий“, жените най-много се хвърляли на Пелинко, макар че той бил най-стеснителният и най-резервираният.

Освен, че е хубавец, Пелинко винаги е изискано облечен. Никога не излиза от къщи без бяла риза, без колосана яка, без вратовръзка. Ходи с елегантно облекло дори на лов. За да си купи чортови ръкавици, отива чак във Виена. Носи ги не само когато е студено, но и за фасон.

Пак от Виена си купува хубаво бастунче – модно в тогавашния аристократичен свят. Бръсне се всяка сутрин, а ако вечер трябва да бъде на официално място, се бръсне втори път.

Добре си ергенува и чак на 43 години се жени за Стефанка Иванова Щерева, която е с 20 години по-млада от него, бивша детска учителка от Харманли. Но когато се запознават, тя е сервитьорка в известна столична сладкарница.

В брака си Стефанка се показва като отлична домакиня, благоговееща пред съпруга си, а бохемът се преобразява във верен съпруг и грижлив баща.

Синът му Боян си спомня, че татко му винаги се е обръщал към майка му особено нежно, а на празници й подарявал цветя.

Материално ние никога не бяхме особено добре, но той обичаше да прави подаръци. Сега разбирам колко трудно му е било да свързва двата края. Може сам да е гладувал, но се стремеше ние да сме добре нахранени, добре облечени и затова сме му безкрайно признателни.

Израснал в патриархална среда, Елин Пелин иска и в неговото семейство да цари патриархалността на големия му род и затова най-приятни са му обедът и вечерята вкъщи.

Държи всички да са заедно и се натъжава, когато някой липсва от масата.

Писателят със семейството си

Двуетажната му къща в столичния квартал „Лозенец“, на улица „Журналист“ 12, която сега се казва „Елин Пелин“, е построена през 1922  година.

А през 1936-та я реконструира и оттогава тя остава непроменена. Малцина знаят, че поради недостатъчно средства Пелинко ипотекира дворното място и че постоянните вноски му създават много грижи и тревоги.

Малко преди да почине, той събира всички, за да им съобщи: „Мили мои, най-близки, трябва да ви кажа, че аз вече изплатих и последната вноска.“

Кабинетът му е на първия етаж, но той често стои и на малкото балконче, от което се разкрива великолепна гледка към Витоша.

Огромните дъбове в двора ги засажда той. В тази къща най-напред се ражда дъщеря му Елка, която става художничка, а след това синът му Боян Иванов – музиковед и журналист, който дълги години работеше в Радио София.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев