.
Ежедневно се дава светлина в пътя на развитието на емоциите по света. В България важността на взаимоотношенията в миналото са били изключени и скрити в скрина на извън битовите „глезотии“. Просто защото битовото оцеляване е било приоритет.
Модел неработещ в днешно време в корелация с глобалния свят. Това е един глобален преход който ни дава шанс с неуспорими доказателства за съвместно оцеляване с отчитане на различията към общо благо. Това е един преход, за който училището в България не подготвя учениците.
Един модел на образование без път за развитие на емоцията това е училището. В училище се учи предимно военна история където емоцията не е била развита в необходимостта на 21 век. Според статистически данни, образованието в България е на ниско ниво сравнено с образованието в Европа. Това би трябвало да е добра обратна връзка за това, което прави учлището в този си вариант. А именно изключване на всякакви емоции, което гарантира ниско EQ (емоционална интелигентност), което е по-приложимо от личното IQ.
Докато се използва психолога в училище като маша за удряне и наказание, рефлекторните действия ще остават със същия резултат. А все пак училището е една добра предпоставка да се развива човек във всички аспекти адекватно на 21 век.
Направих проучване на вариантите за отговор на деца на възраст 6-7 години, чрез въпроса- „Как се чувстваш?“ Резултатите показаха, че най-честия отговор от децата е: „Гладен съм“. Тоест тук ясно се вижда, че детето бърка емоцията със соматиката. С оглед възраста, точно тук се предполага, че на детето ще му е нужен емоционален ресурс за да е стимулирано за продуктивен, прагматичен резултат в учебна дейност. Едно дете на същата възраст работило с разпознаването и вентилирането на собствените си емоции, успешно свързва преживяванията си, емоцията със соматиката и отговаря – „Чувствам се тъжен от това, че не съм се нахранил достатъчно.“
Именно това дава емоционалната интелигентност (EQ), умението за диференциация на емоционалния спектър, чрез разбиране на контрастите на емоционалните варианти за реакция. Което чрез партниране в учебна среда, дава научно доказани, по-добри резултати като оценки и знания по учебните предмети. Гарантира справяне с агресията, като се дадат варанти за преработване на емоцията, чрез техники за разбиране. Защото основното което човек разбира влизйки в тематиката е, че всеки сам създава емоцията. Тоест израз като „Ти ме ядосваш“ – не съществува. Но ако използваме EQ във варианта на „Аз се ядосвам, когато ти…и се описва действие“, ние получаваме по-добро и адекватно разбиране, което е равно на едни удоволетворяващи взаимоотношения.
Разбира се този EQ може да се повиши и в неучебна среда, което би било по-трудно.
Основните емоции при човек са осем (радост, страх, гняв, тъга, любов, отвращение, изненада, презрение), а спектъра им за развитие е в нашите креативни варианти за реакция. Всяка една емоция от тези, които може да създаде човек е интегрална, но се влияе от различни фактори. От човек, персонално зависи, дали ще остане в определената емоция или ще намери баланса. Защото проучванията показват, че отделяйки внимание на положителните емоции, гарантират на човек положителни хормони в тялото, което от своя страна гарантира здраве.
Доказа се, че 80% от заболяванията при човек са психосоматични, предизвикани от взаимоотношенията. И сравнително малък процент от здравословните проблеми са наследствен или фамилен опит. Точно този голям процент ни дава причина да работим с емоциите и да дадем път на разбирането им, което зависи изцяло от нас. Именно с тази персонална компетентност, човек има възможност да си даде сметка за психосоматичната причинно-следствена връзка, вместо да търси странични фактори, предразполагащи заучена бепомощност. Това би било кауза към чудесно сътрудничество между няколко институции държава-училище-семейство.
EQ ни прави по – свободни от страх-манупулации, доста актуални в днешно време. Защото когато човек е облъчван по посока, предразполагаща състояние на страх, той бива податлив на различни влияния. Но ако се грижи за развитието на EQ, той би бил по-адаптивен, разбиращ и интересуващ се автономен човек. Гради основи от въте навън със съзнателен избор за щастлив живот, извън оправданията за „виновните“ за нещастието на човек – семейство, финансова криза, тайни общества и др.
За разлика от когнитивната интелигентност, емоционалния капацитет може да се развива във времето, а именно значително повече в сравнение с базовото IQ, което е природна даденост.
EQ е свързана с емпатията, съпричасността за общо удоволетворено благо между различията по един справедлив начин.
автор: Атанас Нанков