.
Гена Димитрова е единствената оперна певица, която в продължение на десетилетия пее непрекъснато и то на границите на съвършенството „тежките“ партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда и Турандот.
Гастролира с голям успех в най-известните оперни сцени по света като миланската “Скала”, “Ковънт гардън”, Лондон, Парижката национална опера, “Метрополитен” в Ню Йорк, Виенската държавна опера, Берлин, Залцбург, “Арена ди Верона” и др.
Българката е призната за една от най-големите Вердиеви певици на всички времена.
Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско. Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.
С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Българската държавна консерватория. Пее „Хей, Балкан, ти роден наш“. Приета е веднага.
За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска.
Изкуството на великата оперна певица я издига завинаги на пиедестала на славата.
Тя разнася славата на България из целия свят и неслучайно, когато си отива, всички световни агенции пишат, че страната ни е изгубила едно от най-ценните си национални богатства.
Гена Димитрова умира на 11 юни 2005 година в Милано.
Животът е една светкавица, една светкавица в тъмното. Животът, както казват италианците, е едно показване от балкона…
Имат много хубави поговорки. Аз например винаги си я повтарям тая: „Когато Господ ти затваря една врата, Той ти отваря порта, но трябва да почакаш…“
Земята се смалява в моя живот… като малко кълбо. Вземаш самолета, пътуваш 26 часа, от Австралия до Рим, да кажем, и го гледаш кълбото като на екран. Или пътуваш от Япония през Сибир. Или над Китай. Или отиваш към Канада, към Ванкувър, и виждаш тия гребени, тия планини страхотни. И си даваш сметка, че си сам сред пет милиарда такива като тебе и че не можеш да живееш за себе си само: заради най-близкия, заради някого живееш, заради хората, които обичаш.
Мотивацията ми в живота… Всеки трябва да има някакви правила и аз от години живея по тези правила. Там, където има омраза – да нося обич. Там, където има обида – да нося прошка. Там, където има несъгласие – да внасям разбиране; където има съмнение – да внасям вяра; където има грешка – да докажа истината. Където има безнадеждност – да нося надежда; където има тъга – радост; където е тъмно – да открехвам светлината.
Винаги търся начин да утешавам, вместо да бъда утешавана. Да разбирам, вместо да бъда разбирана… Да обичам, вместо да бъда обичана. Това е една моя молитва на свети Франциск… Аз много рядко съм търсила и в мъката си да бъда утешавана. Слава Богу, че Господ ми е дал достатъчно сила.
Един живот е много малък и аз мисля, че главното, за което съм дошла на този свят, съм го свършила. Живяла съм честно и направих нещо от тоя глас. Може би, можех да направя повече, но не е зависело от мен. Много повече можех да направя. Но това, което зависеше от мен, го свърших.
