.

Етиен Рей (1879–1965) е френски писател, драматург, литературен критик, но най-вече остроумен афорист.

Най-голямото доказателство за любовта, което може да даде един мъж е да мълчи за нея.

Влюбеният мъж нерядко изглежда като глупак; влюбената жена – никога.

В царството на лъжите мъжете са простолюдие, а жените – аристокрация.

В любовта има минути, когато е невъзможно да разбереш, искрен ли си или не си.

Очите винаги са по-нежни от сърцето.

Най-достойните в любовта са най-нещастните в нея.

Ако жената е принудена да признае своята вина, тя винаги ще се чувства жертва.

Много по-лесно е да обичаш всички жени, вместо една единствена.

В любовта жалостта е по-близо към презрението, отколкото към добротата.

В любовта, както и на войната, горко на победените!

Ако жена счита себе си за необходима за щастието на мъжа, тя е много близо до това, да го направи нещастен.

Жената прощава презрението, грубото отношение и ненавистта. Но не прощава иронията.

Докато мъжа остане жесток, влюбената жена още може да се надява; но ако той стане добросърдечен, всичко е изгубено.

Желанието да се влюбиш още не е любов. Но страхът да се влюбиш – това вече е любов.

Истинската красота е не тази, на която се любуваш с удоволствие, а тази, на която гледаш така трудно, както на слънце.

Красотата поддържа дистанция.

Има нещастни същества, при които има сърце, за да страдат, но нямат сърце, за да обичат.

Любимата жена е тази, която може да причини повече страдания.

Прекомерната власт винаги поражда жестокост. Това е вярно по отношение на деспотите, войниците и любовниците.

Любовта е съюз на господар и роб, и никога съюз на равни.

Добрите книги служат за утешение за всичко, но не могат да заменят нищо.

В литературния свят прощават всеки успех, освен финансовия.

Най-лошите закони са тези, които се нуждаят от тълкуване.

Богатите са измислили, че да се говори за пари е нетактично.

Четенето е грехът на добродетелните жени.

Не е достатъчно да бъдеш добродетелен. Нужно е да се научиш да се радваш на това.

Животът разделя хората по-често, отколкото смъртта.

Без нещастие хората биха скучали.