.
Ако страдате от някое тревожно разстройство, вероятно се интересувате какви са причините за проблема ви.
Може би си задавате въпроси, като: „Защо получавам панически пристъпи? Унаследил ли съм ги, или са последица от начина, по който съм отгледан? Какви са причините за развитието на фобии? Защо се страхувам от нещо, което знам, че не е опасно? Какво поражда обсесиите и компулсиите?
Симптомите на тревожните разстройства често изглеждат ирационални и необясними: съвсем естествено е да се запитаме „Защо?“
Но преди да разгледаме подробно различните причини за тревожните разстройства, нека внесем две общи пояснения, които трябва да се имат предвид.
Първо, познаването на причините за тревожните разстройства ще ви помогне да разберете как те се развиват, но не ви е необходимо, за да преодолеете своя конкретен проблем.
Ефективността на разнообразните стратегии за превъзмогване на тревожните разстройства – като релаксация, физическа активност, терапевтично излагане, промяна на вътрешния монолог и погрешните убеждения или работа с чувствата – не зависи от познаването на причините в тяхната основа.
Второ, пазете се от идеята, че има една първопричина или един тип причини за кое да е от тревожните разстройства.
Независимо дали си имате работа с панически пристъпи, социална фобия, генерализирана тревожност, или обсесивно-компулсивно разстройство, приемете, че не съществува единствена причина, която, бъде ли премахната, проблемът ще изчезне.
Тревожните разстройства се предизвикват от разнообразни причини на множество различни нива: наследственост, биологични процеси, семейна среда и начин на отглеждане и възпитание, обуславяне, настоящи стресори, вътрешен монолог и система от лични убеждения, способност за изразяване на чувствата и т.н.
Някои специалисти в сферата на тревожните разстройства поддържат теории за „единствената причина“. Тези теории свръхопростяват същността на тревожните разстройства и имат в основата си една от следните две погрешни линии на разсъждение: биологична заблуда и психологична заблуда.
При биологичната заблуда се приема, че дадено тревожно разстройство се причинява само от даден биологичен или физиологичен дисбаланс в мозъка или тялото.
Напоследък например има тенденция причините за паническото разстройство, а също и за обсесивно-компулсивното разстройство, да се свеждат единствено до биологичното ниво.
Приема се, че паническото разстройство възниква в резултат на дисфункция в определени части на мозъка, като амигдалата и синьото петно (locuscoeruleus), а обсесивно-компулсивното разстройство се причинява от недостиг на невротрансмитерасеротонин – или дисрегулация в серотониновата система от неврони в мозъка. (Невротрансмитер е химично вещество, което позволява предаването на нервните импулси от една нервна клетка на друга.)
От полза е да се знае, че в паническото разстройство и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат роля физиологични дисфункции.
Това несъмнено е от значение за лечението, но то не е достатъчно основание да се приема, че паническите пристъпи и обсесивно-компулсивното разстройство са само физиологични нарушения.
Остава въпросът: Какво причинява самото физиологично нарушение? Може би хроничният стрес вследствие на психологичен конфликт смущава функциите на амигдалата и синьото петно при паническото разстройство.
А хронично потисканият гняв допринася за неблагоприятна промяна в нивата на серотонин в мозъка при обсесивно-компулсивното разстройство.
Психологичните конфликти и потисканият гняв от своя страна може да са следствия от начина на отглеждане и възпитание.
Тъй като първопричина на всяко физиологично нарушение може да е стресът или други психологични фактори, заблуда е да се приема, че тревожните разстройства биват причинявани само (или даже предимно) от физиологични дисбаланси.
При психологичната заблуда се допуска същата грешка в противоположната посока.
При нея се приема, че причината за, да кажем, вашата социална фобия или генерализирано тревожно разстройство е израстването с родители, които са ви пренебрегвали, изоставили или малтретирали, в резултат на което у вас е възникнало и се е затвърдило дълбокото чувство на несигурност или срам – което е причина за фобийното отбягване и тревожността ви в зрелостта.
Макар да е възможно семейната среда в детството да е допринесла съществено за сегашните ви проблеми, има ли основание да се приема, че тя е единствената причина? И в този случай няма.
Така биха останали пренебрегнати възможните влияния на наследствените и биологичните фактори. В крайна сметка не всички деца, които израстват в дисфункционални семейства, развиват тревожни разстройства.
По-правдоподобно е допускането, че проблемът ви е резултат както от 1) наследствена предразположеност към тревожност (а може би и фобия), така и от 2) условия в ранното детство, които са способствали развиването на срам и/или несигурност.
Накратко, идеята, че вашите специфични затруднения са само физиологично или само психологично нарушение, пренебрегва факта, че биологичните и социалните фактори си взаимодействат.
Биологичните нарушения може да са „подготвени“ от стрес или психологични фактори; психологичните проблеми на свой ред може да са повлияни от вродени биологични нарушения.
Просто не е възможно с категоричност да се определи кое е първопричината или т.нар. коренна причина.
В този ред на мисли, един всеобхватен подход за възстановяване от паника, фобии или тревожност не може да се ограничи до изолираното третиране на физиологични или психологични причини.
За пълното и трайно възстановяване е необходимо прилагането на цял набор от стратегии за въздействие на няколко различни нива – биологично, поведенческо, емоционално, мисловно, междуличностно и дори духовно.
Причините за тревожните разстройства варират не само според нивото, на което възникват, но и според времевия период, в който оказват своето действие.
Има предразполагащи причини, които от раждането или от детството ви подготвят за развиването на паника или тревожност по-късно.
Има и настоящи или краткосрочни причини – обстоятелства, които катализират началото на, да кажем, паническите пристъпи или агорафобията.
А има и поддържащи причини – фактори в настоящите ви начин на живот, нагласи и поведение, които поддържат тревожните разстройства след като вече са се развили.
Причини за тревожните разстройства
Дългосрочни предразполагащи причини
- Наследственост
- Обстоятелства в детството
◆ Родители с твърде предпазливо отношение към света
◆ Родители, които са твърде критични и поддържат твърде високи изисквания към детето
◆ Емоционална несигурност и зависимост
◆ Родители, които потискат изразяването на чувствата и себеутвърждаването на детето
- Кумулативен стрес
Биологични причини
- Физиология на паниката
- Панически пристъпи
- Генерализирана тревожност
- Обсесивно-компулсивно разстройство
- Повече подробности относно действието на антидепресантите
- Общомедицински състояния, които може да предизвикат панически пристъпи или тревожност
Краткосрочни, катализиращи причини
- Стресори, които катализират началото на паническите пристъпи
◆ Значителна лична загуба
◆ Значителна житейска промяна
◆ Стимуланти и рекреационни наркотици
- Обуславяне и произход на фобиите
- Травма, прости фобии и посттравматично стресово разстройство
Поддържащи причини
- Отбягване на фобийни ситуации
- Разчитане на предпазни поведения
- Тревожен вътрешен монолог
- Погрешни убеждения
- Сдържани (потискани) чувства
- Липса на асертивност
- Липса на умения за грижа към себе си
- Мускулно напрежение
- Стимуланти и други хранителни фактори
- Силно стресов начин на живот
- Ниска самооценка
- Липса на смисъл или цел в живота
Д-р Едмънд Борн е специалист с над двайсетгодишен опит в лечението на тревожност, фобии и други, свързани със стреса, разстройства.
Неговите книги за самопомощ са помогнали на милиони хора и са преведени на много езици. Понастоящем живее във Флорида и Калифорния. Предлага телефонни консултации за хора с панически пристъпи, фобии и други проблеми с тревожността.
Още информация за работата на Борн в сферата на тревожните разстройства ще откриете на интернет адрес: www.helpforanxiety.com.