.
„Много е трудно, човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!“ – Мариус Куркински
Понякога се случва – помогнали сте на човек, спасили сте го в най-тъмното и безнадеждно време от живота му.
Може би е преживявал загуба или тежка болест, може би е бил лишен от имущество, длъжност, изгонен отнякъде, може би се е оказал в дългове и в унизителна бедност.
И ако не бяхте вие да му подадете ръка, той би се сринал напълно и би останал на дъното…
Но вие сте спасили човека и сте го подкрепили. През целия тежък период сте били до него.
Човекът се е изправил на крака, оздравял е, положението му се е подобрило, парите са се появили…
И той си тръгва. Отива си от вас. Започва да избягва общуването. Извръща нос, както се казва в народната поговорка. Ако се обадите или пишете – той неохотно отговаря. Или не отговаря изобщо.
Дава вид на улицата, че не ви е забелязал. Отношенията се охлаждат и изчезват. И вие се чудите: какво се случи? В края на краищата вие спасихте човека, излекувахте го от беди и страдания!
Ето какво се случи!
Вие сте били просто лекарство. Бинтове и марля за лечение на рана. Антибиотик. Таблетки за обезболяване. Човекът се е лекувал с вас, ето какво става.
А когато оздравее, изхвърля и бинтовете, и ненужните хапчета. Сега те само му напомнят за лошото, а кой иска да си спомня за лошото? Вие напомняте на човека за тежкия период на бедствия и унижения. След като всичко вече е наред, от вас няма никаква полза.
Охлаждането настъпва по две причини: от вас вече няма полза, също както няма полза да се пие лекарство след оздравяване.
И второто: напомняте на човека за лошото време и понижавате самочувствието му само като ви види.
В паметта на такъв човек вие сте свързани с неприятни събития. Възстановеният пациент на психиатър или венеролог преминава на другата страна на улицата при среща с лекаря си – за да не се налага да го поздрави…
Така действат не много благородни и почтени хора.
Хора, които са склонни да използват другите, когато им трябва лекарство, подслон и помощ. Ако човек се дистанцира, поне причината е ясна за проблемите му е ясна. И се разбира защо навремето се е озовал в бедствено положение.
И защо освен вас никой друг не е искал да му помогне. Сега и вие вече не искате.
Този човек губи, прецаква преди всичко себе си.
А вас самият живот ще ви възнагради. Не бива да скърбите твърде дълго…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
