.
Вероятно няма друга личност в историята, която да се е радвала на такова широко уважение като бележития еврейски пророк Мойсей. Неговата слава и почитателите му неизменно нарастват през вековете.
По всяка вероятност Мойсей е живял през XIII век пр. Хр., тъй като в 1237 г. пр. Хр. умира Рамзес II, който, предполага се, е фараонът, за когото се говори в старозаветната книга „Изход“.
По времето на Мойсей, както става ясно от „Изход“, имало евреи, които не били съгласни с неговите предписания. Но след пет столетия Мойсей вече се радва на почитта на всички евреи.
През 500 г. сл. Хр. славата и името му се разпространяват заедно с християнството почти в цяла Европа. Един век по-късно Мохамед признава Мойсей за истински пророк и с разпространението на исляма Мойсей си спечелва уважението на целия мюсюлмански свят (дори в Египет).
Днес, около трийсет и три столетия след Мойсей, той е еднакво почитан от евреи, християни и мюсюлмани и се ползва с уважението дори на мнозина агностици. Благодарение на съвременните комуникации той вероятно е по-добре известен в наши дни, отколкото в миналото.
Въпреки това достоверна информация за живота му почти липсва. Има дори догадки (опровергавани от повечето учени), че Мойсей е египтянин, тъй като името му има египетски, а не еврейски произход. (То означава „дете“ или „син“ и се среща като част от името на няколко прочути фараони.)
Старозаветните разкази за Мойсей едва ли могат да се приемат безусловно, защото в тях често се случват чудеса. Вълшебства по същество са историята с горящата къпина или начинът, по който Мойсей превръща жезъла си в змия.
Нужно е голямо лековерие, за да приемем, че на 90 години Мойсей е успял да поведе евреите в четирийсетгодишен поход през пустинята. Несъмнено ни се ще да знаем какво наистина е постигнал Мойсей, преди подвизите му да бъдат погребани под лавина от предания и легенди.
Мнозина са се опитвали да дадат нормално тълкуване на библейските разкази за десетте чуми и преброждането на Червено море. Ала повечето от любимите старозаветни случки за Мойсей са легенди, които се срещат и в други митологии. Например преданието за Мойсей и тръстиките удивително прилича на един вавилонски разказ за Саргон, древния цар на Акад, царувал към 2360 — 2305 г. пр. Хр.
Има три главни постижения, които се приписват на Мойсей. Първо, той е политическата фигура, която извежда евреите от Египет. Поне по този въпрос е ясно, че заслугата е негова.
Второ, той е авторът на първите пет книги от Библията („Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“), които често биват наричани Мойсеевото Петокнижие, а на еврейски — Тора. Тези книги съдържат Мойсеевия закон — сбор от закони, които по принцип са определяли поведението на евреите в библейско време и които включват Десетте Божи заповеди.
Като се има предвид огромното влияние и въздействие на Тора като цяло и на Десетте Божи заповеди в частност, техният автор несъмнено заслужава внимание като човек с голямо и трайно влияние. Но повечето изследователи на Библията са единодушни, че Мойсей не е единственият автор на посочените книги. Те очевидно са писани от няколко души и голяма част от съдържанието им е получило писмена форма доста време след смъртта на Мойсей.
Много е възможно Мойсей да е играл някаква роля при законовото оформяне на тогавашните еврейски нрави или дори да е създал еврейски закони, но наистина не можем да отсъдим колко голям е бил неговият принос.
Трето, мнозина смятат Мойсей за първосъздател на еврейския монотеизъм. В известен смисъл няма основания за такова твърдение. Единственият ни източник за сведения е Старият завет, а той изрично и недвусмислено сочи Авраам като създател на монотеизма.
Въпреки това е напълно ясно, че еврейският монотеизъм щеше да отмре, ако го нямаше Мойсей. Той несъмнено е изиграл решителна роля за запазването и разпространението на монотеизма. И в това, разбира се, се крие голямото значение на Мойсей, защото християнството и ислямът, двете най-широко разпространени религии в света, водят началото си от еврейския монотеизъм.
Идеята за един-единствен истински Бог, в която Мойсей тъй страстно е вярвал, в края на краищата покорява голяма част от света.
из „100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството“ – Майкъл Харт
