.
Любовта трябва да е лесна и да идва сама. Другото е преследване и изнacилване, което завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни. – Вивиан Уестууд
Любовта не се изпросва. Любовта се подарява. Изпросената любов не е любов. И няма как да ти даде това, което искаш. Това, от което се нуждаеш. И това, което заслужаваш.
Не можеш да накараш насила някого да остане с теб. Дори да го направи, няма да е истинско.
Телом може и да е до теб, но в сърцето си ще е далеч. В мислите си ще е далеч. В сънищата и мечтите си ще е далеч. Тогава с теб ли е изобщо?
Ще изгубиш самоуважението си. Когато тичаш след човек, който не те иска…
Когато правиш всичко възможно да му докажеш, че трябва да те иска…
Когато умът ти е обсебен от мисли как да го накараш да види живота и бъдещето си с теб… Всъщност поставяш другия над себе си. А по този начин подценяваш себе си.
Отчуждаваш се от приятелите си. Никой, който те обича, няма да подкрепи твоето саморазрушително поведение.
Ето защо приятелите ти те изслушват, стараят се да ти помогнат, но преди всичко се опитват да те вразумят. Това те кара да си мислиш, че не те разбират. Че никой не те разбира. А истината е, че и ти не се разбираш, нали?
Мисията е предварително обречена. Ако ти се налага да се бориш за нечия любов, значи никога няма да имаш тази любов.
Любовта или се случва, или не. Или я има, или не. Ако досега не се е случила, няма да се случи. Колкото и да чакаш. Колкото и да се надяваш…
Губиш си времето. Нито един миг не се връща. Нито един ден не може да бъде изживян отново.
Осъзнаваш ли колко мигове, колко дни, колко месеци и години пропиля, преследвайки една напразна мечта? Кога ще спреш да чакаш и ще започнеш да живееш?
Заради този, който не те заслужава, си затваряш възможността да срещнеш този, който те заслужава.
Истина е – за да влезе в сърцето ти нов човек, трябва да му направиш място. Да разчистиш старото и да поканиш новото. Да се престрашиш да излезеш от мечтата и да влезеш в живота…
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Има срещи, при които усещаш дишането на другия сякаш е част от твоето собствено