–

Руският философ Николай Бердяев е роден в потомствено аристократично семейство. 

Бердяев не пише философски творби в строгия смисъл на думата. Неговото творчество като форма по-скоро може да бъде причислено към публицистиката, но поради дълбочината на разсъжденията е определяно като философско.

Не се и опитва да създаде строга и формулирана философска концепция, а по-скоро изказва мнението си по различни философски и политически теми.

Той не омаловажава познанието за външното, а го възприема като етап и материал по пътя към самопознанието.

Бердяев не може да приеме болшевишкия режим заради някогвия авторитаризъм и господството на държавата над свободата на личността. През 1922 г. болшевишкото правителство го гони от Русия заедно с над сто известни интелектуалци.

В годините, прекарани във Франция, Бердяев написа петнадесет книги, включително и повечето от най-важните му творби. Той умира на бюрото си в дома си в Кламар, близо до Париж, на 24 март 1948 година.

Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно.

Чудото трябва да бъде от вяра, а не вярата от чудо.

Знанието е принудително, вярата е свободна.

Свободата е право на неравенство.

Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван от доброто и принудително въведен в рая.

Митът за грехопадението е митът за величието на човек.

Основната мисъл на човек е мисълта за Бог. Основната мисъл на Бог е мисълта за човека.

Индивидуализмът винаги убива личността и индивидуалността.

Христос е бил не основател на религията, а религията.

Най-самолюбивите хора – това са хората, необичащи себе си.

Човек не може да бъде самодостатъчен. Това би означавало, че го няма.

Вярата в безсмъртието е не толкова утешителна, облекчаваща живота, тя даже е страшна, ужасна вяра отегчаваща живота с безмерна отговорност. Може даже да се каже, че невярващите повече са облекчили своя живот, от колкото вярващите.

Не можеш да обичаш всички, защото любовта е избор.

Добрите дела, които са свършени не от любов към човека и не от грижа за него, а за спасение на собствената душа, съвсем не са добри. Където няма любов, там няма и добро.

Любовта е като универсална жизнена енергия, притежаваща способността да превръща страстите на злото в творчески страсти.

Любовта е насочена към неповторимо индивидуално същество, към личност и при нея не е възможна замяна. Половото влечение допуска замяна и не означава непременно отношение към личност.

За мен моят хляб е материален проблем, докато този на съседа – духовен.

Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.

Смъртта настъпва за нас не само тогава, когато умираме, но даже и тогава, когато умират наши близки. Ние имаме в живота си опит със смъртта било и неокончателен.

Самоубийството е издевателство над смъртта.

Съществува трагичен сблъсък между истината и света. Чистата безспорна истина изгаря света.

Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н.

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството.

Когато не притежаваш мъдрост, остава да обичаш мъдростта, тоест да бъдеш философ.

При жените има необикновената способност да пораждат илюзия, да не бъдат такива, каквито всъщност са в действителност.

Християнството не е само вяра в Бога, но и вяра в човека, във възможностите на разкриването на божественото в човек.

Свободата не е интересна и не е нужна на въставащите маси, те не могат да понесат нейното бреме.

Свободата не е удовлетворение, лекота и наслаждение, а тежест, трудност и страдание.

Борбата за свободата аз разбирам преди всичко не като обществена борба, а като борба на личността против власта на обществото.

Най-лошият враг на свободата е ситият и доволен роб.

Свободата не е лека, както мислят нейните врагове, клеветящите я, свободата е трудна, тя е тежко бреме. И хората лесно се отказват от свободата, за да облекчат себе си… Целият човешки живот трябва да премине чрез свободата, чрез изпитание на свободата, чрез отхвърляне изкушенията на свободата.

В свободата живота бива по-труден, по-отговорен и по-трагичен. Етиката на свободата е сурова и изисква героизъм.

В свободата е скрита тайната на света. Бог иска свобода, и от там е произлязла трагедията на света.