.

Днешният свят е оформен от убеждението, че хората могат да надхитрят и надвият смъртта. По същество това е революционно ново отношение.

През по-голямата част от историята хората кротко са се подчинявали на смъртта. До късната модерна епоха повечето религии и идеологии са виждали смъртта не само като наша неизбежна съдба, но и като основен източник на смисъл в живота.

Най-важните събития от човешкото съществуване са се случвали, след като издишате последния си дъх.

Едва тогава сте започвали да научавате истинските тайни на живота. Едва тогава сте спечелвали вечно спасение или понасяли вечно проклятие.

В един свят без смърт – а следователно без рай, ад или превъплъщение – религии като християнство, ислям и индуизъм не биха имали смисъл.

През по-голямата част от историята най-добрите човешки умове са били заети с това да придават смисъл на смъртта, а не да се опитват да я победят.

Епосът за Гилгамеш, митът за Орфей и Евридика, Библията, Корана, Ведите, и безброй други свещени книги и приказки търпеливо са обяснявали на уплашени хора, че ние умираме, защото така повелява Бог, Космосът или майката природа – и че е по-добре да приемем тази съдба със смирение и благодат.

Може би някой ден Бог ще премахне смъртта чрез велик метафизичен жест, като например второто пришествие на Христос. Но осъществяването на такъв вид чудеса е било очевидно далеч над възможностите на хората от плът и кръв.

И тогава идва научната революция. За учените смъртта не е божествено постановление – тя е просто технически проблем.

Хората умират не защото Бог е разпоредил така, а поради някакъв технически проблем. Сърцето спира да изпомпва кръв. Рак е унищожил черния дроб. В белите дробове се размножават вируси.

И коя е причината за всички тези технически проблеми? Други технически проблеми.

Сърцето спира да изпомпва кръв, защото до сърдечния мускул не достига достатъчно количество кислород. Раковите клетки се разпространяват в черния дроб поради някаква случайна генетична мутация. Вирусите са се настанили в белите дробове, защото някой е кихнал в автобуса. Нищо метафизично в такива неща.

И науката вярва, че всеки технически проблем има техническо решение.

Не е необходимо да чакаме второто пришествие на Христос, за да преодолеем смъртта.

Могат да го направят и няколко учени в лаборатория.

Докато по традиция смъртта е била специалност на свещеници и богослови в черни раса, сега с нея се занимават хората в бели лабораторни престилки.

Ако сърцето прескача, можем да го стимулираме с пейсмейкър или дори да трансплантираме ново. Ако ракът беснее, можем да го убием с радиация. Ако вирусите се разпространяват в белите дробове, можем да ги подчиним с някакво ново лекарство.

Вярно е, че в момента не можем да решим всички технически проблеми. Но работим върху тях.

Най-добрите човешки умове вече прекарват времето си не в опити да придадат смисъл на смъртта, вместо това са заети с удължаване на живота.

Те изследват микробиологичните, физиологичните и генетичните системи, отговорни за болестите и старостта, и разработват нови лекарства и революционни лечения.

Ние сме толкова успешни в усилията си да опазим и удължим живота, че от това светогледът ни се е променил дълбоко.

Докато традиционните религии са считали отвъдното за основен източник на смисъл, от 18 век насам идеологиите като либерализъм, социализъм и феминизъм са изгубили всякакъв интерес към отвъдния живот.

Какво точно се случва с един комунист, след като той или тя умре? Какво се случва с капиталиста? Какво се случва с феминистката?

Безсмислено е да търсим отговори на подобни въпроси в съчиненията на Карл Маркс, Адам Смит или Симон дьо Бовоар.

Ще промени ли настоящата пандемия човешкото отношение към смъртта? Вероятно не. Точно обратното.

Covid-19 вероятно ще ни накара само да удвоим усилията си за защита на човешкия живот. Защото доминиращата културна реакция срещу него е не примирение, а смесица от възмущение и надежда.

Цялата статия можете да прочетете на librev.com