.

Хуморът в литературата е рядко срещано удоволствие, което английският писател Питър Мейл владее и използва с лекота и финес. Обичливото му английско остроумие е основният инструмент, с който прави своя занимателен и точен разрез на живота и обичаите във френската провинция – Прованс.

Питър Мейл, който напусна този свят в началото на 2018г., е роден в Брайтън, Великобритания. В продължение на петнадесет години работи в рекламната индустрия. Изоставя рекламния бизнес през 1975 г., за да пише образователни книги, в това число и серия по въпросите на половото възпитание на децата и младежите.

През 1989 г. книгата му „Една година в Прованс“ става международен бестселър. В нея е описана една година от живота на автора и неговата съпруга в едно село във френската провинция Прованс. Романът „Добра година“ става основа за едноименния филм от 2006 г. с режисьор – Ридли Скот, и Ръсел Кроу в главната роля.

Книгите на Питър Мейл са преведени на повече от двадесет езика.

 

За човек е характерно да греши. За кучето е характерно да прощава.

Котките гледат на хората отгоре надолу, кучетата отдолу нагоре, а прасетата право в очите.

На любителите на неприятности от време на време са нужни свежи страдания, иначе те могат да се отпуснат и да започнат да се радват на живота.

Хората само това което виждат, в това и вярват.

Нищо не се случва тогава, когато е запланувано. Достатъчно е и това, че се случва въобще.

Най-приятните неща в живота са тези, които се получават случайно, а не се създават преднамерено.

В селото е невъзможно да игнорираш връзката между нечия смърт и вашият обед.

Предпочитам Париж пред всяко друго място. Особено през август – тогава няма парижани.

Туризмът е епидемия от вулгарност.

Шампанското винаги съпътства късмета. Напитка на оптимистите.

Да изпиеш няколко чаши шампанско преди обяд – най-хубавият начин да прекараш една сутрин.

Елементарни неща, но дават удивителен резултат – просто да отделиш време да се съсредоточиш върху това, което пиеш.

Хлябът е един от най-древните източници на радост на света.

Казват, че не можеш да ядеш атмосфера, което е вярно, и че единствено храната има значение, което не е. Яденето е, или поне трябва да бъде, преживяване, създаващо комфорт, а човек не може да се почувства комфортно, ако яде в хладна, безлична обстановка.

Добре известно е, че по време на английските вечери ръцете са склонни да блуждаят под масата, да стискат бедро, да галят коляно и като цяло да не стигат до нищо добро. В най-добрите френски домакинства правилото е тъкмо обратното – незаетите ръце трябва да се държат на масата. Флиртуването не може да се смесва с храната.

Ти знаеш ли, колко време заема средно храненето в Макдоналдс? Седем и половина минути! И те се гордеят с това! Това е престъпление срещу храносмилането.

Във Франция има повече сирена, отколкото дни в годината – с всякаква консистенция, от ронливо до почти течно, с всякакъв вкус, от остро като бръснач до кадифената мекота на сметаната; сирена от крави, кози, овце; сирена, подправени с ароматни треви, набодени с пипер, мариновани в зехтин, зрели в тръстикова обвивка. Да избереш едно-единствено сирене от стотици за повечето от нас е сред малките предизвикателства в живота.

Кой освен французина може да получи пълен оргазъм от пакет с трюфели?

Няма нищо по-мило за френското сърце, от споровете за храна по време на хранене.

Спагети и разговор са несъвместими неща.

Мислите ли, че хайверът щеше да е толкова вкусен, ако се наричаше „рибешки яйца“?

Едно нещо е да знаеш, че човек е мошеник и лъжец, и съвсем друго да му го кажеш в лицето.

Преди да оскърбите човек е нужно първо да го опознаете.

Трезвите са твърде внимателни в своите думи.

Неочаквано изчезващите строители са феномен, добре известен по цял свят.

Но само ми покажете бедна застрахователна компания, и аз ще ви покажа жив Дядо Коледа.

Златото никога не лъже, особено в дни на несгоди и тежки съмнения. А най-доброто злато е златото на мъртвеца, понеже мъртвите не спорят, не възразяват.

Роднини не идват у дома – те нахлуват в него.

Няма нищо по-сладко от вкуса на носталгията…

Колкото по-стар ставам, толкова по-малко вярвам в съвпаденията.

Животът е кратък. Съветвам ви да го използвате в най-голяма степен и да се научите да бъдете снизходителни.