.
На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — вярвам в това.
Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места.
Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища?
В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма.
Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.
Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен.
Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват.
Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания.
Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си.
Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите.
За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна.
За престъпника честността е глупост.
Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.
„На изток от рая“