.
Йосиф Бродски е роден в Ленинград, в семейство на еврейски фотограф. Напуска училище на петнадесет години и работи на различни места, включително в болница, морга, фабрика и геоложка експедиция.
Научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическата философия, религия и митология, английската и американската поезия.
През 1964 година е обвинен от съветските власти в лентяйство и е осъден на пет години заточение. Година и половина по-късно присъдата му е намалена след застъпничество на изявени писатели.
На 4 юни 1972 година Бродски е изгонен от страната и през 1977 година става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк.
Умира от инфаркт в Ню Йорк, но е погребан във Венеция.
През 1987 година е удостоен с Нобелова награда за литература.
Ако изкуството учи на нещо, то е на частността на човешкото съществуване. Като най-древна – и най-буквална – форма на частно предприемачество, то волно или неволно поощрява у човека точно усещането за индивидуалност, уникалност, отделеност и го превръща от обществено животно в личност.
Всяка нова естетическа реалност уточнява за човека неговата етическа реалност. Защото естетиката е майка на етиката.
Естетическият избор винаги е индивидуален и естетическото преживяване винаги е частно преживяване. Това вече само по себе си може да се окаже ако не гаранция, то форма на защита от поробване. Защото човекът с вкус, в частност – с литературен вкус, е по-малко възприемчив към повторенията и ритмическите заклинания, присъщи на всяка политическа демагогия.
Злото, особено политическото, е винаги лош стилист. Колкото е по-богат естетическият опит на индивида, колкото по-твърд е неговият вкус, толкова по-точен е нравственият му избор, толкова той е по-свободен, макар че едва ли е по-щастлив.
Животът е игра с множество правила, но без рефери. Ние се научаваме как да играем по-скоро наблюдавайки, отколкото правейки справки в някаква книга, включително Светото писание. Затова не е чудно, че толкова много играят нечестно, толкова малко печелят и толкова много губят в тази игра.
Чувствата, оттенъците, мислите, които остават неназовани, непроизнесени и не се задоволяват с приблизителност на формулировките, се натрупват вътре в индивида и могат да доведат до психологически взрив или срив. Старайте се да обогатявате речника си се отнасяте към него както към банковата си сметка.
Съзнанието за собствена изключителност също подкопава вашата уникалност, да не говорим за това, че то стеснява вашето чувство за реалността на постигнатото за момента.
Старайте се да не се изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и доста скоро ще бъдем още повече. Това катерене за място под слънцето непременно става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че ви се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.
Помнете, че винаги редом с вас стои и някой друг: вашият ближен. Никой не ви моли да го обичате, но се старайте да не го безпокоите прекалено и не му причинявайте болка. Старайте се да го настъпвате по краката внимателно и ако се случи така, че пожелаете жена му, помнете поне, че това е свидетелство за недостатъците на вашето въображение, вашето неверие в безграничните взможности на живота или незнанието за тях. В най-лошия случай, постарайте са да си спомните колко отдалаче – от звездите, от дълбините на Вселената, може би дори от нейния противоположен край – е дошла молбата да не правите това, също както и идеята да възлюбите ближния си повече от самия себе си. Явно звездите знаят повече за силата на привличането и за самотата от вас, защото те са очите на желанието.
От всички части на тялото си следете най-внимателно показалеца си, защото той жадува изобличение. Показалецът е признак на жертвата, той е синоним на капитулация.
Старайте се да уважавате живота не толоква заради неговите прелести, но и зарарди неговите трудности. Те представляват част от играта и хубавото е, че не са измама.
Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете: това е животът, който говори с вас на единствения му добре познат език.
Човешкото достойнство е абсолютно, а не разменно понятие, то е несъвместимо със специалните искания, то се крепи на отрицанието на очевидното.
Приемайки себе си за жертва, вие само увеличавате вакуума на безотговорността, който така обичат да запълват демоните и демагозите, защото парализираната воля не радва ангелите.
Светът не се ползва с добра репутация. Той е по-добър от географска, отколкото от историческа гледна точка. Той все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Но той единственият свят, който имаме: алтернатива не съществува, а дори и да съществуваше няма гаранции, че би била по-добра от тази. Но както е казал Робърт Фрост: „да живееш в обществото, означава да прощаваш”.
