Зрелият човек никога не прави една и съща грешка отново

.

Има два начина да се живее: при единия живееш в дълбок сън – тогава остаряваш, с всеки момент все повече, с всеки момент умираш по малко, и това е всичко.

Целият ти живот се състои от една дълга, бавна смърт.

Но ако внесеш осъзнаване в своите преживявания – каквото и да правиш, каквото и да ти се случи, да си буден, да наблюдаваш, да осъзнаваш, да вкусваш с наслада преживяването от всички ъгли, да се опиташ да разбереш смисъла му, да се опиташ да проникнеш в самата му дълбочина, каквото и да ти се случи, да се опиташ да го живееш интензивно и тотално – тогава то не е просто някакъв повърхностен феномен.

Дълбоко вътре в теб нещо се променя с него. Ти ставаш по-буден. Ако то е грешка, това преживяване, никога вече няма да я правиш.

Зрелият човек никога не прави една и съща грешка отново.

Но ако човек е просто стар, той непрестанно върши една и съща грешка все отново и отново.

Той живее в един кръг и никога нищо не научава.

Днес се ядосваш, вчера си бил ядосан, както и завчера, и утре пак ще се ядосаш, както и вдругиден.

Ядосваш се все отново и отново, разкайваш се все отново и отново, и все отново и отново взимаш дълбокото решение вече да не правиш така.

Но това решение нищо не променя – всеки път когато се разстроиш, яростта взима връх, обсебва те и се извършва пак същата грешка. Ти остаряваш.

Ако изживееш тотално преживяването на гняв, никога вече няма да си ядосан.

Едно преживяване ще е достатъчно да те научи, че това е глупаво, че е абсурдно, че е просто тъпо – не че е грях, ами е просто тъпо.

Ти нараняваш себе си и другите, без да има защо. То не си струва.

По такъв начин съзряваш. Утре ситуацията ще се повтори, но гневът няма да се повтори.

А човек, който придобива зрелост, не е решил, че няма вече да се гневи, не – това е признак за човек, който не съзрява.

Зрелият човек никога не решава за бъдещето, самата зрелост се грижи за това. Ти живееш днес – това живеене ще реши какво ще бъде утрето, то ще се появи от него.

Ако гневът е болезнен, отровен, ако си страдал адски поради него, какъв смисъл има да решаваш или да поемаш някакъв обет и да ходиш в храма и да декларираш: „Сега поемам обет никога вече да не се гневя“? Всичко това е детинско, няма смисъл!

Щом си разбрал, че гневът е отровен – край! Този път е затворен, тази врата вече не съществува за теб.

Ситуацията утре ще се повтори, но ти няма да си обсебен от ситуацията. Научил си нещо – това разбиране ще присъства.

Можеш дори и да се смееш, можеш дори и да се наслаждаваш на всичко това как хората толкова изглупяват. Твоето разбиране ще расте с всяко преживяване.

Можеш да живееш живота си сякаш си хипнотизиран – така живеят деветдесет и девет процента от хората – но можеш да го живееш и с интензивност, с осъзнаване.

Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, иначе просто остаряваш. А да остарееш не означава да помъдрееш.

Ако си бил глупак на млади години, а сега си остарял, ще си просто един стар глупак, това е всичко.

Просто остарявайки, не можеш да помъдрееш.

Можеш дори още да оглупееш, защото може да си придобил някакви механични, роботизирани навици.

Животът може да се живее по два начина.

Ако живееш безсъзнателно, ти просто умираш; ако живееш съзнателно, ти постигаш все повече и повече живот.

Смъртта ще дойде – но тя никога не идва при зрелия човек, а само при този, който остарява и одъртява.

Зрелият човек никога не умира, защото той се учи дори и чрез смъртта.

Дори и смъртта ще бъде едно преживяване, през което ще се премине интензивно и което ще бъде наблюдавано, ще му се позволи да се случи.

Ошо, „Зрелостта“