.
За някои хора казваме, че имат „душа“. Те обичат, страдат, имат дълбок усет за смисъла на живота. И може би най-важното – знаят кои са.
Други изглежда са загубили своята душа. Те имат материални придобивки, стабилно семейство и дори са религиозни. Но вътре в себе си чувстват пустота. Даже когато правят правилните ходове, това е движение без смисъл.
Трети обичат, страдат и имат силен усет за живота, но на практика никога не слагат живота си в ред – не могат да намерят подходяща работа, да изградят стабилна връзка и затова са постоянно притеснени. Макар може би да са свързани с душата си, те се чувстват откъснати от света.
Най-окаяни от всички са онези, които никога не се научават как да си пробиват път в живота или как да бъдат верни на душата си. Техният живот е празен и неудовлетворителен – при това съвсем излишно, защото в действителност всички ние сме в състояние да намираме смисъл и цел в личния си живот и в живота на човешката общност.
Един модел, чрез който да се научим как да живеем, откриваме в разказите за героизъм. Странстването на героя е заради това, да каже „да“ на себе си и, докато го прави, да става все по-жизнен и по-ефективен в света.
Самото приключение е изпълнено с опасности и капани, но предлага голяма отплата: способността да постигаш успех в света, познание за загадките на човешката душа, възможността да откриеш и изразиш своите уникални дарования и да живееш в обич и разбирателство с други хора.
Тази книга е предназначена да помогне на вас и на другите да разберат своята значимост и потенциалния си героизъм. Може би преди всичко тя предлага потенциала да загърбим едно свито, смалено усещане за възможности и да изберем да живеем един значим живот.
ПЪТУВАНЕТО
Героизмът освен това е не само откриването на една нова истина, но и куражът да постъпваш съобразно виждането, което си изградил въз основа на нея.
Ето защо по един много практичен начин героите трябва да имат смелостта и отговорността, свързани с развитието на силно его, както и прозорливостта и чистотата на ума и духа, които идват от това, че са предприели пътуване на своите души и са спечелили богатството на истинската си Цялостна личност.
Повечето хора знаят, че героите убиват змейове, спасяват моми (или други жертви) в беда и откриват и връщат съкровища. В края на пътешествието често се женят. Те стигат до един „щастлив завършек“ на своето пътешествие, при което тяхната „нова възраждаща истина“ се проявява в живота, който живеят сега – в общността със своето ново семейство и с други хора.
Тази нова истина, която са донесли, обновява собствения им живот и живота на техните царства, като по този начин засяга всеки, до който те се докоснат.
Този митичен модел е в сила за нашите лични пътувания, макар щастливият завършек обикновено да не трае дълго.
Веднага щом се завърнем от едно пътешествие и влезем в нова фаза на нашия живот, ние незабавно биваме подтикнати към някакъв нов вид пътуване – моделът не е линеен или кръгов, а спираловиден.
Всъщност ние никога не спираме да пътуваме, но има събития, които бележат кога нещата са се случили като резултат от новата реалност, с която сме се сблъскали.
И всеки път, когато тръгнем на път, ние го правим на ново равнище и се връщаме с ново съкровище и новооткрити способности да преобразяваме.
КАКВО ИЗИСКВА ПЪТУВАНЕТО?
Когато смятаме, че нашите пътешествия не са важни и не успяваме да се изправим срещу змейовете си и да търсим своите съкровища, ние усещаме празнота в себе си и оставяме пустота, която ни наранява.
Психолозите в нивелиращия модерен свят имат име за редкия случай на хората с „мания за величие“, но дори нямат категория за най-разпространената болест – манията, че не сме от значение.
Макар да е вярно, че никой от нас не е по-важен от който и да било друг, всички ние имаме важен дар, който можем да дадем – дар, който не сме в състояние да дадем, ако не успеем да предприемем пътешествието си.
Мнозина от нас се опитват да постигнат значим живот чрез трупане на материални блага, или на постижения, или на собственост, или на преживявания, но това никога не върши работа.
Ние можем да имаме значим живот само ако сме готови самите ние да станем значими и в този процес да се откажем от илюзията за безпомощност и да поемем отговорност за живота си.
Има едно дълбоко незачитане на хората в съвременния живот.
Бизнесът ни насърчава да се мислим за човешки капитал. Рекламата се обръща към нашите страхове и несигурност, за да се опита да ни накара да купуваме продукти, от които не се нуждаем.
Твърде много религиозни институции учат хората да бъдат добри, но не им помагат да узнаят кои са те.
Твърде много психолози виждат смисъла на работата си в това, да помогнат на хората да се научат да се приспособяват към това, което е, да не предприемат техните пътешествия и да не откриват каквото и да е.
Твърде много образователни институции подготвят хората да бъдат незначителни винтчета в икономическата машина, а не ги образоват как да бъдат пълноценни хора.
По същество ние сме разглеждани като продукти или стоки ширпотреба, които или трябва да се продадат на предложилия най-висока цена, или да се подобряват така, че в крайна сметка да станат по-скъпи.
Никое гледище не показва уважение към човешката душа или човешкия ум, освен когато те се използват като средство за придобивки и завоевания, вследствие на което хората все по-малко уважават сами себе си.
Твърде много от нас се стремят да запълнят празнотата с храна, напитки, наркотици или с маниакална и безумна дейност.
Толкова оплакваният темп на модерния живот не е неизбежен – предназначението му е да запълва, да затуля неговата празнота. Ако постоянно сме в движение, у нас се поражда илюзията за осмисленост на живота.
Ние сме фино и не дотам изтънчено обезкуражавани да търсим своя Граал и да откриваме своята уникалност – чрез постоянен натиск да се впишем във вече съществуващи стандарти.
И, разбира се, когато се опитваме да се вписваме, вместо да открием себе си, няма вероятност някога да открием и да споделим своите уникални дарби.
Вместо да открием кои сме, ние се безпокоим дали изглеждаме достатъчно добре, достатъчно умни, достатъчно представителни, достатъчни морални, достатъчно здрави, достатъчно усилено работещи или достатъчно успели.
Ние се оглеждаме извън себе си някой друг да ни каже дали живеем съобразно някаква версия за съвършенство. Колко от нас се стремят към лицето и тялото на съвършената кинозвезда, към ума на лауреата на Нобелова награда, към добрината или душевната чистота на някой велик просветлен (примерно Христос), към финансовия успех на милионера?
Не е изненадващо, че толкова много от нас прекарват живота си в редуване на усилия и самоокайване заради неспособността ни да отговорим на стандартите.
Докато сме въвлечени в този процес, ние никога няма да намерим себе си. Вместо това ще станем угодливи консуматори, готови да платят всичко на хора, които твърдят, че могат да ни помогнат да преодолеем нашата грозота, греховност, болест и бедност.
И в този процес ние ще се държим здраво за тях такива, каквито сме – устремени към нещо над нас, вместо да търсим да узнаем какво наистина има в нас и е наше.
Първоначално можем да бъдем призовани да тръгнем на път от желание да постигнем някакъв образ на съвършенство. В крайна сметка обаче ще трябва да изоставим всякакъв предопределен идеал, който ни е очаровал, и просто да си позволим да предприемем своето уникално пътешествие.
Пътешествието на героя не е още един проект за самоусъвършенстване. То е помощно средство при намирането и отдаването на почит на това, което е наистина вярно за нас.
Да знаеш, че си герой, означава, че не си в грешка. Имаш правилния ум. Имаш правилното тяло. Имаш правилните инстинкти.
Въпросът не е да станеш някой друг, а да откриеш за какво те има на този свят.
Това означава да си зададеш няколко въпроса: Какво искам да правя? Какво иска да научи моят ум? Как иска да се движи моето тяло? Какво обича сърцето ми?
Дори на проблеми и отклонения от нормалното може да се реагира като на „зов от боговете“ към някакво преди отричано или избягвано състояние във вашето пътешествие.
Така че може също да се запитате: „Какво този проблем или болест ми помогна да науча, което може да ми бъде в помощ по време на пътешествието?“
Откриването на себе си носи големи награди. Когато намерим себе си, всичко изглежда си идва на мястото. Ние сме в състояние да видим своята красота, интелигентност и доброта.
Способни сме да ги използваме продуктивно, така че постигаме и успехи.
По-малко сме заети с доказване на себе си, така че може да се отпуснем, да обичаме и да бъдем обичани.
Имаме всичко, от което се нуждаем, за да заявим своята пълна човечност, пълния си героизъм.