.
Индивидуализмът е този, който дава живот на свободата, на усещането за собственото аз, на нуждата да се откроиш и да се издигнеш над останалите.
Икономическата конкуренция, метафора на завоюването на пространството, губи смисъл в едно богато общество, където икономическите колебания са овладени.
Конкуренцията в областта на секса, косвена метафора на овладяването на времето чрез възпроизвеждането, губи смисъл в едно общество, където процесът на разграничение между секса и възпроизвеждането е напълно завършен.
Веднъж откъснат от възпроизвеждането, ceксът започва да съществува не толкова като източник на наслада, колкото като принцип на нарцистично самоутвърждаване; същото се отнася и за стремежа към богатство.
Само по себе си желанието – за разлика от удоволствието – е източник на страдание, на омраза и нещастие. Не само будистите, не само християните, а всички философи, достойни да се нарекат такива, съзнават това и именно на това учат.
Решението, предлагано от утопистите, от Платон до Хъксли, в това число и Фурие, се състои в потискане на желанието и на страданието чрез организирането на незабавно удовлетворение.
Напротив, рекламно-еротичното общество, в което живеем, се стреми да организира именно желанието, да го изостри до невиждани размери, задържайки при това удовлетворението в границите на частната сфера.
За да функционира подобно общество, за да продължава да действа конкуренцията, необходимо е желанието непрекъснато да нараства, да се разпростира все по-широко и да изяжда човешкия живот.
Човешкото поведение е толкова строго детерминирано, колкото поведението на коя да е друга естествена система.
Същевременно при някои изключително редки обстоятелства /християните наричат това осенение на Божията милост/ в мозъка възниква и се разпространява нова вълна на кохерентност; възниква – временно или окончателно – нов тип поведение, регулирано от принципно нова система източници на хармонични колебания; налице е онова, което е прието да се нарича акт на свободната воля.
В своята цялост дивата природа не е нищо повече от една гнусна подлост; в своята цялост дивата природа не е нищо друго освен оправдание на пълното разрушение, на всемирен геноцид, а мисия на човека на Земята може би е да доведе докрай този геноцид.
Моралът, който се наблюдава в практиката, винаги е резултат от смесване в различни съотношения на чистия морал с други елементи от повече или по-малко неясно, но най-често религиозно естество.
Колкото по-голям е делът на чистия морал в тази смес, толкова по-дълговечно и благополучно е обществото, което се явява неин носител. В идеалния случай едно общество, ръководено от принципите на универсалния морал в техния чист вид, би просъществувало до края на света.
Чистият морал е единствен и всеобхватен. Времето не е в състояние нито да го накърни, нито да добави нещо към него.
Той не зависи от никакви исторически, икономически, социологически или културни фактори. Този морал не е обусловен от нищо, а сам се явява условие. С една дума, представлява абсолют.
из „Елементарните частици“