.
Икономическото развитие бива възпрепятствано от колективизма и насърчавано от индивидуализма.
Един от централните въпроси в научната литература, посветена на икономическия растеж и развитие, е защо различията в нивото на доходите между държавите са толкова значителни и устойчиви.
Най-ефективните инструменти за стимулиране на икономическия растеж и повишаване на производителността са иновациите, които създават нови стоки и услуги за стопанството наред с нови начини за производство на съществуващите стоки и услуги.
Културата играе ключова роля за стимулиране на иновациите и обяснява в голяма степен дългосрочния икономически растеж.
В икономическата литература културата се определя най-често като набор от ценности и вярвания, които хората имат относно това как работи светът (природата и обществото), както и нормите на поведение, произтичащи от този набор от ценности.
Културата, следователно, влияе не само на социалните норми, но и на икономическото поведение, като например склонността към спестяване или към създаване на иновации, решенията за броя на децата в семействата, за предлагането на работна сила, за инвестициите в образование, размера на даренията за благотворителни каузи или желанието да се допринася за публичните блага.
Измерението индивидуализъм – колективизъм е считано от редица социални психолози за най-плодотворната концепция при обяснението на културни различия.
Колективистичният или индивидуалистичният характер на обществото определя траекторията на неговото икономическо развитие, но едновременно с това икономическият растеж и промяната в стопанската структура изменят ориентацията на обществото към индивидуализъм или колективизъм.
Подчертавайки личната свобода и постиженията, индивидуалистичната култура приписва висок социален статус на лични резултати от типа на важни открития, иновации, значими художествени или хуманитарни произведения и всякакви успешни дейности, които отличават индивида от останалите.
Обратно, колективизмът подчертава значението на вградеността на хората в социалната им група. Колективистичната култура насърчава вписването и обезкуражава противопоставянето и открояването от другите.
РАЗЛИЧНИ ВЪЗПРИЯТИЯ ЗА АЗ-А
Себевъзприятието е от ключово значение за човешкото поведение. То е в основата на начина на взаимодействие с другите и на придаването на значения при интеракцията със социалната среда.
Източниците на културното разграничение между индивидуализма и колективизма могат да бъдат открити в коренно различните възприятия за себе си.
Изследователите разграничават независим и взаимозависим Аз, като първият се свързва с индивидуализма, а вторият – с колективизма.
Независимият Аз извлича своята идентичност само от вътрешните качества на индивида.
Счита се, че тези атрибути отразяват същността на индивида, стабилни са във времето и различните контексти, а комбинацията от вътрешните качества се разглежда като уникална за всеки човек.
Тези индивидуални вътрешни особености са важни за определянето, регулирането и оттам предвидимостта на поведението на даден индивид.
Взаимозависимият Аз, обратно, извлича своята идентичност по същество от отношенията с другите.
Аз-ът не представлява отделна, изолирана идентичност, а е вграден в социалната група и може да бъде разбран само във връзка с тази група.
От гледна точка на Взаимозависимия Аз индивидуалното поведение произтича от ролите, които играем в различни социални контексти и от възприятието на реакцията на другите към поведението ни, както и от обективно наблюдавания ефект от собствените ни действия върху останалите в групата.
Независимият Аз се стреми да опознае себе си чрез интроспективно търсене.
За разлика от него Взаимозависимият Аз опознава себе си чрез оценката на другите.
В колективистичните култури хората – противно на тези в индивидуалистичните общества – постоянно са наясно как изглеждат в очите на останалите. Психолозите наричат тази особеност „обективно самосъзнание“.
Различните концепции за собствения Аз водят до различия и в степента на самосъгласуваност/последователност на представата за себе си.
Независимият Aз поставя голям акцент върху вътрешната съгласуваност и я счита за важна за самооценката, дори и да се постига с цената на социална негъвкавост. Всъщност отсъствието на самосъгласуваност би се възприело като проблем на Аз-а и би навредило на самочувствието.
Противно на независимия, Взаимозависимият Аз набляга на приспособяването към социалния контекст и гъвкавостта с цената на жертването на самосъгласуваността. Именно тази адаптивност е от решаващо значение за самочувствието.
Друг ефект от различията в концепцията за собствения Аз е свързан с това, което се описва като първичен и вторичен контрол.
Първичният контрол се отнася до действия, насочени към промяна на външната действителност, докато вторичният контрол е психологическо приспособяване към околния свят.
В индивидуалистичната култура Независимият Аз се възприема като стабилен, а светът подлежи на целенасочено изменение. Хората в тази култура ще развиват стратегии за първичен контрол, за да постигнат своите цели и желания.
За разлика от тях в колективистичната култура Взаимозависимият Аз се схваща като променлив, докато на света се гледа като на нещо неизменно. Индивидите в тази култура ще са склонни да участват предимно във вторични стратегии за контрол, повлиявайки психологическото отражение на реалността върху тях, вместо да се опитват да променят самата реалност.
Обичайните емоционални реакции също се различават в зависимост от разликите в концепциите за собствения Аз.
Взаимозависимият Аз цени повече междуличностната хармония, докато Независимият Аз поставя ударението върху това как случващото се отразява на индивида и му помага да се открои.
Основна мотивационна разлика между индивидуалистичната и колективистичната култура е необходимостта да изпъкваме срещу нуждата да се вписваме.
И двата типа мотивации присъстват в двете култури, но първият е по-силно изразен в индивидуалистичната, а вторият – в колективистичната.
Мотивационните разлики се простират и до правенето на избор по принцип.
Независимият Аз набляга на самостоятелността на избора, неповлиян от мнението на другите, докато Взаимозависимият Аз е загрижен повече за груповите цели и е много по-склонен да промени поведението си с цел по-добра координация на общността, с която се чувства свързан.
Например в колективистичните култури изборът на съпруг или на работа по-често е поверен на семейството, отколкото лично на индивида, в сравнение с индивидуалистичните култури.
Проучвания показват, че американските деца от европейски произход предпочитат задачи, които са избрали сами, докато азиатско-американските деца приемат по-добре задачи, избрани за тях от членове на групата им от близки, но реагират отрицателно, когато непознат извън непосредствената им общност прави избор за тях.
Поведенческото разграничение между „вътрегруповата“ и „извънгруповата“ сфера на социална активност има отражение и върху релационната мобилност.
Естествено е да се очаква по-високо ниво на релационна мобилност в индивидуалистичните култури и по-ниско ниво на мобилност в колективистичните.
В индивидуалистичната култура на една връзка се гледа като на форма на взаимен обмен. Тя се формира и поддържа, ако е взаимно изгодна и може да бъде прекратена винаги, когато се прецени, че вече не е от полза за една от страните.
Така съществуващите взаимоотношения по дефиниция носят възвръщаемост, а хората променят отношенията си в зависимост от развиващите се обстоятелства и интереси.
В колективистичната култура обаче човек се ражда във фиксирана мрежа от отношения, към която има задължения в дългосрочен план. Поради това той обикновено е по-малко склонен да се присъединява към нови междуличностни мрежи.
В резултат на задълженията към фиксираните мрежи, съществуващите човешки взаимоотношения често носят по-малка полезност. Това е страничен ефект от до голяма степен недоброволния характер на релационните мрежи в колективистичните култури.
Преимуществото на индивидуализма по отношение на темпа на иновациите може да бъде разбрано чрез вникване в психологическите основи на иновационния процес.
Необходимостта на индивидите да се открояват от останалите и да получават награди под формата на повишен социален статус за индивидуалните си постижения произтича от особеностите на Независимия Аз и стремежа към самоусъвършенстване в индивидуалистичната култура.
Хората виждат в постиженията си потвърждение за своите изключителни личностни черти и заложби и затова са мотивирани да открият тези уникални свои черти по пътя на постиженията.
Другите хора, споделящи същата култура, ще се възхищават на постиженията им и ще ги считат за резултат от изключителни личностни качества. Ето как индивидуалните постижения повишават социалния статус.
ЕЗИКОВИ ОСОБЕНОСТИ
Невъзможността в даден език да се пропускат местоименията е силно корелирана с индивидуализма.
По-специално, в езици, в които местоимението не може да бъде пропуснато в изречението, има по-силно разграничаване между индивида (първо лице, единствено число) и общността, а в езиците, където е допустимо местоименията да отпадат, на това разграничение не се набляга изрично.
Например английският език не позволява пропускането на местоименията и е единственият език в света, в който „аз“ (англ. “I”) се пише с главна буква.
ИНДИВИДУАЛИЗЪМ, КОЛЕКТИВИЗЪМ, ВЯРВАНИЯ, ИНСТИТУЦИИ
Индивидуалистичните общества прилагат в общия случай принципа „на една ръка разстояние“, според който обществените решения се направляват от универсалистки и обективни критерии, вместо от лични отношения и корупция.
От гледна точка на колективистичните култури подобно поведение изглежда чуждо и дори неморално, тъй като противоречи на възприетите социални норми, които поставят семейството и приятелите на първо място.
Традиционните общества родовите връзки и практиките на размяна на насрещни подаръци са проникнали междуличностните отношения и могат да обяснят често наблюдаваната корупция в развиващите се икономики.
В публичната сфера на колективистичните общества обикновено могат да бъдат открити множество клиентилистки мрежи, действащи според правила за насрещни услуги, водещи началото си от социалната организация на основата на родовите връзки. Това от своя страна става причина за честото проявление на това, което индивидуалистичните култури описват като патронажни отношения и корупция.
СВОБОДА И СИГУРНОСТ
Ценностите на свободата, равенството и братството също се пречупват различно през призмата на индивидуалистичната и колективистичната култура.
Свободата е от първостепенно значение в индивидуалистичната култура, тъй като е необходимо условие за осъществяване на личните постижения. Равенството пред закона има ключова роля по същите съображения, тъй като неравенството би нарушило свободите на индивидите, защитени по-слабо от закона.
Обратно, в колективистичните общества свободата се възприема като по-малко ценна, тъй като по-големите индивидуални свободи могат да застрашат вътрешногруповата хармония.
Като се има предвид различното отношение към законовата защита в двата вида култури, в колективистичната култура равенството ще бъде по-малко ценено от йерархията, понеже тя допринася за по-голяма хармония в общността, особено ако начело стои доброжелателен патриарх.
Що се отнася до ценността на братството, тя присъства и в двете култури, но по съвсем различни причини.
В индивидуалистичната култура братската подкрепа за другите ще се основава на етични правила, определящи отговорностите на всяко лице и представата за етично поведение въобще.
В колективистичната култура подобни действия се основават на възприеманите задължения към групата. Разликата може да изглежда незначителна, но е важна, тъй като етичните задължения в индивидуалистичната култура са еднакви за всички: от индивида се очаква да се държи по еднакъв начин спрямо всички останали хора.
В неин противовес, в колективистичната култура задълженията в рамките на общността се схващат като съществени и много по-обвързващи, но по отношение на хората извън общността те са много по-свободно определени или изобщо не съществуват.
Избрано от „Индивидуализъм, колективизъм и богатството на народите“, автор: Теодор Седларски