.
Да разберем живота, означава да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.
Образованието не е просто придобиване на знания, събиране и съпоставяне на факти.
То е да виждаш смисъла на живота като цяло, а изучаването на цялото не би могло да започва от изучаването на някоя негова отделна част – което всъщност се опитват да правят и правителствата, и организираните религии, и авторитарните партии.
Функцията на образованието е да създава човешки същества, които да са пълноценни и следователно интелигентни.
Възможно е да получаваме образователни степени и да бъдем ефикасни и без да сме интелигентни.
Интелигентност не означава повече информация, и далеч не е резултат от многото изчетени книги, нито се състои от остроумните отговори в защита или нападение.
Възможно е един неук човек да е много по–интелигентен от някой учен.
Ние сме превърнали изпитите и образователните степени в критерии за интелигентност и сме създали изключително находчиви мозъци, на които обаче им убягват повечето жизненоважни човешки въпроси.
Интелигентността е способността да усещаш същественото – онова, което Е.
И да пробуждаш тази способност у себе си и другите, това е то ОБРАЗОВАНИЕ.
Образованието би трябвало да ни помага да откриваме най–трайните ценности, за да не се вкопчваме повече единствено във формули и изтъркани лозунги; то би трябвало да ни помогне да премахнем националните и социалните бариери, вместо да ги подчертава непрекъснато, пораждайки вражди между хората.
За нещастие настоящето образование ни прави покорни, механични и крайно безразсъдни.
И въпреки, че ни събужда в интелектуално отношение, вътрешно то ни оставя ограничени, блуждаещи и инертни.
Без цялостното осмисляне на живота, нашите индивидуални и колективни проблеми ще се разпростират и задълбочават постоянно.
Целта на образованието не е да произвежда просто учени, техници или службогонци, ами пълноценни мъже и жени, свободни от страхове, защото само сред такива хора може да има дълготраен мир.
Нещото, което слага окончателен край на всички страхове, е себепознанието.
Ако човек трябва да се бори с живота всеки един момент, ако ще се среща с всичките му мистерии, усложнения и изненади, ще му се наложи да бъде безкрайно гъвкав и следователно свободен от теории и предразсъдъци.
Образованието не трябва да окуражава личността да се нагажда към обществото или да бъде някакво негово отражение.
То трябва да й помага да открива истинските ценности в безпристрастно индивидуално изследване.
Когато няма себепознаване, изразяването на индивидуалността се превръща във възгордяване, с присъщите й агресивност и амбиции.
Образованието би трябвало да събужда способността да бъдеш осъзнат, а не просто удовлетворен от плодовете на собствения творчески израз.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Преживеният в страх живот е мрачен, грозен – ДЖИДУ КРИШНАМУРТИ