.
Представи си, че си на любимото си място, отпиваш от кафето си, когато си спомняш нещо важно, което баща ти често казваше: „Успехът е никога да не се предаваш.“ Чуваш го в неговия глас, сякаш е до теб. С времето тази фраза е станала толкова дълбоко вкоренена в съзнанието ти, че вече вярваш, че е твоя собствена. Този феномен се нарича интроекция – нещо, което всички преживяваме, често без да осъзнаваме.
Какво е интроекция?
Интроекцията е психологически процес, при който интернализираме вярвания, нагласи или емоции на значими хора около нас. Това могат да бъдат родители, учители, приятели или дори обществени очаквания. Тези усвоени идеи и чувства се вписват толкова дълбоко в нашата психика, че започват да влияят на поведението и избора ни, понякога без да ги различаваме от нашето истинско „аз“. Този термин е въведен в психоанализата от Фройд, но остава важен и днес.
Добро и лошо: Как интроекцията ни оформя
Интроекцията не винаги е нещо негативно. В много случаи това е начинът, по който учим. Например, малките деца често интернализират моралните ценности или предупрежденията на своите родители: „Не пипай печката!“ или „Винаги казвай благодаря.“ Тези уроци помагат на детето да се ориентира безопасно в света.
Но интроекцията може да доведе до вътрешен конфликт, когато усвоените вярвания не съвпадат с нашите истински желания или ценности. Може би сте приели идеята, че „успехът идва с упорит труд“, дори ако вашата лична философия клони към „балансът между работа и живот е ключът“. Принудата да живеете според чужди очаквания може да ви остави с усещане за неудовлетвореност или дори да доведе до изтощение.
Влияние върху взаимоотношенията
Във взаимоотношенията интроекцията може да бъде още по-сложна. Някога усещали ли сте, че приемате чужди мнения или копирате техните поведения? Това е форма на интроекция. Хората във връзки понякога приемат негативни критики от партньорите си и ги интернализират. Например, ако партньорът ви често казва „Не си достатъчно добър“, вие може да започнете да го вярвате дори след края на връзката. В този случай интроекцията действа като скрит вирус, който внедрява гласа на другия в собствения ви вътрешен диалог.
От друга страна, усвояването на положителни черти също може да бъде полезно. Партньор, който постоянно ви подкрепя, може да създаде у вас увереност, която ще ви съпровожда дори след края на връзката. Важното е да разпознаете какво сте интернализирали и дали това ви служи.
Връзката между интроекция и психично здраве
Интроекцията се свързва и с различни състояния на психичното здраве, особено тези, които включват проблеми със самооценката или идентичността. Хората с депресия или тревожност могат да интернализират негативни съобщения и да ги възприемат като истини, което може да задълбочи ниската им самооценка.
В терапията разглеждането на интроекцията включва разпознаване на тези интернализирани вярвания и различаването им от истинската личност на човека. Важно е да се запитате: „Това мое убеждение ли е, или съм го усвоил от някой друг?“
Как да си върнем вътрешния глас?
Ето няколко стъпки за разпознаване и справяне с интроекцията:
- Саморазмисъл: Обърнете внимание на мислите, които изплуват по време на стресови ситуации. Дали наистина са ваши или чувате гласа на родител, партньор или приятел?
- Предизвиквайте вярванията: След като разпознаете интернализирано вярване, попитайте се откъде идва и дали все още ви служи.
- Практикувайте състрадание към себе си: Откритието, че сте живели според чужди ценности, може да бъде разтърсващо. Бъдете мили към себе си, докато откривате своето истинско „аз“.
Откриването на собствения глас
Интроекцията е мощна сила, която ни оформя, но може и да ни отдалечи от самите нас. Разпознаването на вътрешните ни гласове и разграничаването им от чуждите е първата стъпка към възвръщането на личната ни идентичност. В свят, пълен с мнения и натиск, разбирането на интроекцията може да ни помогне да слушаме най-важния глас – нашия собствен.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Тъмни емпати: Сложната смесица от емпатия и манипулация