.

Интуицията извира от самите дълбини на човешкото сърце. Тя притежава два аспекта: единият зависи от външното впечатление, а другият е независим от всякакво външно въздействие. Първият се нарича впечатление, а вторият — интуиция.

Интуицията е фино качество, женско качество, произтичащо от чувствителността. Жената е по-интуитивна по природа, отколкото мъжа.

Много често се казва: „Този човек ми направи впечатление“, но в същото време няма разумна причина, за да се обоснове това впечатление. Възможно е ние да не сме в състояние да намерим някаква причина за доказателство, но въпреки това впечатлението е правилно.

Съществуват хора, дори цели народи, които по природа са интуитивни. На интуитивния човек не му е необходимо да чака, за да узнае нещо. Необходим е само един миг.

Щом погледът му попадне върху някого, в него веднага възниква впечатление, което е първи тип интуиция. Човек с фин и спокоен ум обикновено притежава интуиция, а човек с груб, плътен и неспокоен ум, не я владее.

Интуицията е свръхчувство, тя може да бъде наречена шесто чувство, тя е същността на всички чувства. Когато човек сподели, че усеща нещо, това не означава, че има обективни, видими причини за това, просто без никакви външни признаци или обективни знаци той се е докоснал до даденото явление.

Интуицията, която не зависи от впечатленията, има още по-дълбока природа. Преди изобщо да започнете нещо, вие вече знаете какво ще се получи — преди началото на начинанието виждате неговия резултат. Интуицията понякога е някакъв вид вътрешно ръководство или предупреждение как да постъпим.

Как човек възприема нещата? В началото знанието е изразено чрез езика на чувствата — това чувство, разпростирайки се в пределите на хоризонта на ума, приема форма.

По-точно, умът трансформира идеята, материализира я във форма, след което езикът я превежда. Следователно интуицията произтича от чувстващото сърце.

Интуицията преминава през три различни състояния — чувство, въображение и фраза — за да стане достатъчно ясна и различима. Някои хора чуват гласа на интуицията дори тогава, когато тя е на първия стадий от процеса на развитие. Такива хора са способни да възприемат интуицията, а Егото им може да се нарече интуитивно.

Други я различават, когато се прояви в царството на мислите. А трети долавят своята интуиция само тогава, когато се проявява във формата на фрази.

Добрият човек, любящият човек, чистосърдечният и благожелателният човек винаги е интуитивен. Интуицията няма нищо общо с образованието.

Необразованият човек може да бъде значително по-интуитивен, отколкото този, който има висока квалификация, защото това е съвършено друга област на познание, изхожда от съвършено друго направление.

Много често интуитивният човек, улавяйки вярно интуицията, допуска грешка. То е защото интуицията има източник, различен от ума. Често човек се подвежда по готовите модели на ума и ги приема за интуиция, а това води до разочарование. Човек губи вяра в себе си и престава да обръща внимание на предчувствията и това невнимание с всеки ден все повече и повече се увеличава.

Да се улови предчувствие е най-сложното нещо. В един и същи момент се проявяват две неща: от една страна — интуицията, а от друга — умът. Ако двата края на един прът, положен напречно върху друг, се движат и горе и долу, човек не би обърнал внимание кой от тях се повдига пръв и кой втори. Така е и с ума.

Трябва много внимателно да се наблюдават неговите действия, което се постига чрез концентрация. Човек трябва да бъде способен да гледа на своя ум точно като на разграфена дъска пред себе си и наблюдавайки го, трябва да умее да се изолира от всичко външно, задържайки в своето вътрешно възприятие само ума. Развивайки концентрацията, успокоявайки ума, човек може да се настрои на височината, необходима за възприемане на интуицията.

Ако веднъж е бил разочарован във възприятията на своето предчувствие, не трябва да губи смелост, а да продължава да го следва, дори ако това му изглежда погрешно. Ако човек се доверява на своите предчувствия, ще стигне до правилно възприятие на света.

Подбудите за действие на интуитивния човек много често се ръководи от интуицията. Подбудите на човек, загубил интуицията, могат да дойдат от други измерения, по-повърхностни. Необходим е импулс, който да направлява интуицията.

Импулсът е подобен на малка сламка, плуваща по повърхността на водата. Тази сламка се придвижва, когато я тласка надигащата се вълна. Ако човек успее да разбере импулса, изпратен му от интуицията, постига успех, ако е сгрешил — се проваля. Ако всеки от нас проумее какво стои зад интуитивното му познание за нещата, не би бързал да изрази мнението си за дадена ситуация.

Сънят е друго чудо, друг феномен на ума. По време на сън работят не само мислите и въображението, но и интуицията. Интуитивните прозрения, които с много труд възникват в будно състояние, по време на сън понякога идват по-леко и са по-ясни, защото в това време човек е концентриран по естествен начин, очите му са затворени за външния свят. Но и тук съществува проблем.

Когато интуицията се надига от дълбините, на повърхността изниква въображението и човек се обърква и не знае кое какво е. Ето защо много сънища са толкова неясни — част от съня изразява някаква истина, а друга част е безкрайно заплетена.

Трябва да помним, че няма безсмислени сънища. Ако сънят няма нищо общо с интуицията и е просто функция на съзнанието, той продължава по естествен начин дейността на ума, започнала през деня. Дори това има своето значение, защото на екрана на ума не се проектира нищо, което няма корени в почвата на сърцето, донасяйки съответните плодове и цветя. Ако по време на сън интуицията работи, сънят оповестява за нещо, станало в миналото, действащо в настоящето или идващо от бъдещето.

Духовно издигнатият човек не спи много, както и много глупавият, който никога не заставя своя мозък да мисли. Последният е съвършено щастлив и удовлетворен, без да си прави труда да мисли. Той не сънува много. Не мислете, че рядко се срещат такива души. Светът е пълнен хора, за които мисленето е само проява на напразно усилие.

Умът оказва въздействие върху тялото, тялото — върху ума и затова е естествено объркаността на тялото да хвърли сянка върху ума и да породи в него нарушения.

Постоянно повтарящи се сънища за удушаване, сънища, че се давиш или не можеш да вървиш и говориш, произлизат не от състоянието на здравето, а са резултат от впечатления, задържани в ума. Това е някакъв вид психичен безпорядък, нарушение, болест на ума, от която умът трябва да се излекува.

Сънищата, в които човек сънува, че лети, са израз на постоянното желание на душата да се издигне над тъмнината на ограничението, което изпитва в земния живот. Сънищата, в които летим, символизират и пътешествието, очакващо човека в бъдеще. Само танцът на душата на човека го заставя да пее в съня.

Има вид сънища, които показват всичко обратно, подобно на криво огледало, правещо пълния човек — слаб, а слабия — пълен, високия — нисък, а ниския — висок. Това е особено състояние на ума, когато всичко се представя за съвършено противоположно на това, което е. Това е един от основните недостатъци на ума. Той винаги е обърнат с краката нагоре и затова всичко, което вижда човек, изглежда обърнато, особено на сън. Понякога такъв сън трябва да бъде тълкуван като пълна противоположност на това, което представя. Ако човек не разбира тези вид сънища, тълкува ги съвършено противоположно на истинската им природа.

Символичният сън е работа на финия ум и е нещо удивително. Колкото е фин складът на ума, толкова е фин символът, чрез който се проявява мисълта или въображението. Затова за мистиците винаги е било много просто да проследят еволюцията на човека по неговите сънища. Колкото са по-фини сънищата, толкова е по-напред човек в своята еволюция.

Още повече, достойнството не е само във финеса, а и в простотата. Поетите, музикантите, мислителите, писателите, хората на въображението сънуват прекрасни сънища и великолепието на техните сънища се заключава в изумителната им символика.

Има сънища, които могат да се назоват видения. Те са отражения, отражения от хората, от техните умове, светове и планове — нещата, върху които умът е бил фокусиран.

Ако умът се фокусира върху външния свят, тогава сънищата са от този свят, ако човек фокусира ума си върху самия себе си, тогава неговите собствени мисли идват към него; ако умът е фокусиран върху определен човек, тогава този човек и всичко, което е вътре в него, се отразява в съня; ако умът е фокусиран върху определена част от битието, тогава условията, състоянието на тази сфера се отразяват в ума. Сънищата много наподобяват състоянията след смъртта.

Колкото по-дълбоко се потапя човек в изучаването на тази материя, толкова повече забелязва, че чрез разкриване на природата на сънищата, на тяхната тайна и характер може да се разбере тайната на самия живот.

автор: Хазрат Инаят Хан

из „Космическият език“