.

„Десен“ ли съм или „ляв“? Това е въпрос, който може да интересува само онези, които имат външна, плоскостна гледна точка, които не признават измерението дълбина.

Наистина „дясно“ и „ляво“ съществуват само при движение по повърхността. Движението към висина или глъбина не може да бъде нито „дясно“, нито „ляво“.

Външното движение, към повърхността на живота, вече доведе народите до кървав раздор и нечувани катастрофи.

Аз мечтая да започне движение към висина и глъбина, затова не съм нито „ляв“, нито „десен“. Моите мисли не се вместват в тези стари и вече негодни категории.

Различията и противопоставянето на „десни“ и „леви“ само задълбочават раздорите сред човечеството и подхранват злобни чувства. Трябва да се търси истината, Бога, а не левите и десните интереси.

Истината не познава категориите „десен“ и „ляв“, тя не служи на злобните инстинкти, които определенията „десен“ и „ляв“ разгарят.

Политиката трябва да заеме подчиненото си положение, второстепенното си място, трябва да престане да определя категориите добро и зло, да се покори на духа и духовните цели.

Хората са добри и зли, предани на Божията правда или откъснали се от нея не защото са монархисти или републиканци, аристократи или демократи, привърженици на буржоазния или на социалистическия строй.

Истина е – по-дълбоките и по-духовни критерии на оценка, трябва да заемат господстващо място, да подчинят и изместят на втори план господстващите политически критерии.

Трябва да се преодолее диктатурата на политиката, от която светът се задъхва и кръвта му изтича. Обединението на света трябва да стане по друг принцип, по друг критерий.

Духовният живот трябва отново да заеме преобладаващото господстващо йерархично място.

Хората трябва да се обединят единствено по духовен, а не по политически признак и принцип.

Николай Бердяев, един от най-големите философи на нашето време, пише тези редове през 1924 г. в Берлин, в послеслова си към книгата „Философия на неравенството“.

Той е първият руски мислител, който се възприема като напълно европейски, за когото съдбата на Европа е и собствената съдба, който не се чувства чужденец в Западна Европа и участва най-активно в нейния живот.

Истинското признание спохожда Бердяев именно в Европа, там пишат много за него, на много езици, следят творчеството му, развитието на философската му мисъл и немалко се учат от него. Като значение немските критици го сравняват с Ницше.

Николай Александрович Бердяев е роден през 1874 г. в Киев в дворянска фамилия на военни. Завършва Киевския кадетски корпус според семейните традиции като личност с високи духовни и интелектуални интереси.  

След т. нар. „Октомврийска революция“, Бердяев, който принципно не е съгласен с тезите на болшевизма, развива усилена дейност – изнася публично религиозни лекции, става един от лидерите на Общоруския писателски съюз и на други обществени организации.

Тази дейност се прекратява през 1922 г., когато болшевишкото правителство го гони от Русия заедно с над сто известни интелектуалци.

Следващите две години прекарва в Берлин, вече известен като философ. През 1923 г. емигрира в Париж. По време на германската окупация на Франция Бердяев продължава да пише. Много от книгите му са публикувани след войната, а други след смъртта му.

В годините, прекарани във Франция, Бердяев написва петнадесет книги, включително и повечето от най-важните му творби. Той умира на бюрото си в дома си в Кламар, близо до Париж, на 24 март 1948 г.