.

Най-тихата стая в света се намира в лабораторията Orfield в Минеаполис.

Тя е проектирана да абсорбира шума, а не да го отразява; по този начин средното ниво на звука в нея е около –9 децибела (докато за повечето от нас комфортното ниво на тишина е около 30 децибела).

Това означава, че няма да чуете нищо освен работата на вътрешните си органи. Това причинява безпокойство и халюцинации. Рекордното време, прекарано в една стая, е 45 минути.

Понякога всичко, от което се нуждаем, е тишина. По цял ден слушаме как звънят телефони, хората говорят, свирят музика и крещят деца.

И изглежда, че няма нищо по-хубаво от това да прекарате известно време в абсолютна тишина.

Но какво е мълчанието?

Като правило ние възприемаме стая с ниво на звука от 30 децибела като доста удобна по отношение на тишината.

Нивото на звуците, които чуваме извън града – пеене на птици, шумолене на вода в реки, шумолене на дървета – е около 40 децибела. Звукът на дишането ни е 10 децибела.

Анехогенната камера е стая с ниво на звука –9 децибела. Терминът означава „без ехо“ и тези специално проектирани камери поглъщат звука, вместо да го отразяват, създавайки стая с абсолютна празнота.

Стените са облицовани със звукоизолирани клиновидни конструкции, а подът е покрит с мрежест материал. Всеки звук, който чуете, възприемате в чиста форма – без ехо, отражение или изкривяване.

Повечето анехоични камери са построени за университети или държавни изследователски институции, но Минеаполис има независима лаборатория Орфийлд и Книгата на рекордите на Гинес я нарича най-тихото място на Земята.

По ирония на съдбата лабораторията някога е била звукозаписно студио, в което са работили артисти като Боб Дилън и Принс.

Сега в него се помещава тиха стая, където се тестват експериментални технологии, от компютърни части до слухови апарати.

Когато екранът на телефона или светлините на таблото на автомобила ви светят, изобщо не го чувате – отчасти защото те бяха тествани в камера като тази в Минеаполис.

НАСА използва анехогенни камери, за да научи астронавтите как да се справят без никакъв звук. Те поемат такъв курс, за да не полудеят, когато са изправени пред абсолютна тишина.

Факт е, че в абсолютна тишина не чувате нищо друго освен звуците на собственото си тяло. Можете да чуете дишането и сърцето си, можете да чуете кръвта, която тече през вените ви.

Чувате пулса си, чувате костите да се трият една в друга, чувате как кожата се плъзга по мускулите. Чувате скърцане на сухожилия и работа на органи. И като правило в този момент хората започват да чуват какво всъщност го няма.

Халюцинациите възникват, когато мозъкът се опитва да запълни тишината със звуците, с които сме свикнали. Това може да доведе до пристъпи на гадене и паника.

В абсолютна тишина няма ехо, ставаме дезориентирани, което допълнително влошава състоянието и усещанията.

Освен това седите в пълен мрак. Без външни стимули координацията и балансът са нарушени, започват халюцинации и след няколко минути много хора искат да бъдат освободени.

След около тридесет минути в анехогенната камера повечето хора започват да изпитват огромен дискомфорт.

Малко могат да издържат около 45 минути; това може да се нарече границата на способността ни да се справяме с пълна тишина.