.
Дрю Баримор е актриса, филмов продуцент и режисьор. Тя е дъщеря на известното семейство филмови актьори Джон Баримор и Джейд Баримор. Започва кариерата си едва на 11-месечна възраст. От 2004 г. има звезда на Холивудската алея на славата.
Има трудно детство. Започва да пуши цигари на 9 години, да употребява алкохол на 11, марихуана на 12 и кокаин на 13.
На 14-годишна възраст прави опит за самоубийство, като си прерязва вените на ръката с кухненски нож. Едва 15-годишна, тя пише автобиографията си Little Girl Lost.
Нейни кръстници са Стивън Спилбърг и София Лорен. На четири години снима първия си филм за голям екран „Altered States“. На седем тя вече е звезда в едно от най-гледаните заглавия през 80-те – „Извънземното“ . Две години по-късно се снима в „Подпалвачката“ по Стивън Кинг.
Всичко започва много приказно за малката Дрю и едва не завършва с кошмар. От малка тя има проблеми с родителите си – баща ѝ не присъства в живота ѝ, а майка ѝ е по-скоро като добра приятелка, отколкото като стабилно родителско присъствие.
Едва 15-годишна, Дрю се разграничава от родителите си по съдебен път и заживява сама.
С течение на времето Дрю Баримор се превръща в една най-влиятелните личности в Холивуд – продуцент с 23 заглавия и актриса със 75, с един „Златен глобус“ на камината и десетки други награди и номинации. Нетното й богатство е 125 милиона долара, така че може да прави каквото пожелае и извън киното.
През 2014 г. представи първото пино гриджо от Barrymore Wines от лозята й Carmel Road. Тя няма умора и наскоро лансира и козметичната компания Flower Beauty. Накратко, управлява сериозна империя.
Вече на 45 и с две прекрасни деца, Дрю Баримор доказа, че човек сам кове съдбата си и сам решава по кой път да поеме животът му.
Тя е успява да изплува от мрака, в който се е намира още от дете и днес не се страхува или срамува да разказва за трагичните периоди в живота си, които я белязаха, но и я направиха по-силна.
Когато бяха малка, майка ми ме питаше дали искам да отида на училище или да отида с нея на парти в Студио 54. Разбира се, че избирах купона. Кое дете би избрало да отиде да учи? Това бе грешка на майка ми.
Но хубавото е, че на 14 бях приключила с всичко. Бях минала през кризата на средната възраст, бях в какви ли не клиники, бяха ме отписали, бях на дъното. Но след това разбрах как сама да си бъда родител и се измъкнах от дупката.
Не мога да живея живот, в който трябва да се лишавам от нещата, които обичам. По-скоро бих тежала 4-5 кг отгоре. С моя късмет, тъкмо ще стигна идеалното тегло и ще ме блъсне автобус. И когато премина отвъд, един глас ще ми каже: „Ти си пълно ку-ку. Можеше да си хапнеш онези равиоли, глупаче.
Никога не съжалявай за нищо. Защото всеки малък детайл от живота ти те е направил това, което си днес.
Не се срамувам от миналото си. Гордея се с него. Знам, че съм правила много грешки, но в замяна научих много неща.
Животът е много интересен. Накрая се оказва, че най-големите ти разочарования са се превърнали в най-голямата ти сила.
В продължение на доста време аз твърдях, че съм много любопитен човек, но защо трябва да проявявам любопитството си? Какво лошо има в това да откриваш, да експериментираш? Да бъдеш див… Не може от един такъв мъничък принцип да следват толкова много неприятности…
Мисля, че най-страхотното нещо, което имаме да правим, е да живеем. Ако не се поразкършиш, ако не подивееш, просто пропускаш. Същото се отнася и до ролите, които избирам, и до гардероба, който ползвам в киното, гласът, който предполагаш, че ще стане глас на персонажа ти. Не обичам да “играя”… това е все едно да се отърсиш от нещо. Предпочитам да съм естествена, защото хората не очакват кой знае какво… Те са естествени, те са нормални, и аз обичам да представям персонажите си точно по този начин. Но също така бих искала да отида там, отвъд, да продължа да го правя естествено, но да вложа и нещо, в което дори и аз самата не вярвам. Според мен това е борба със самия теб за неща, които са предизвикателни… Не искам да играя себе си във филмите, не мисля, че съм кой-знае колко интересна. Поне не достатъчно… Искам да намеря други хора, на които да вдъхна живот. А иначе имам себе си през цялото време.
Не е хубаво човек да бъде сам. Но, господи, какво облекчение е!
Има огромна разлика между това да си сам и да си самотен. Можеш да бъдем самотен, дори ако си заобиколен от хора. Аз обичам да съм сама. Обичам да ям сама.Обичам да се прибирам вкъщи, да гледам сама някой филм, а после да се разходя с кучето си. Чувствам се напълно окей, когато съм сама със себе си.
Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му.
Колкото повече остаряваш, толкова повече мислиш не за щастливия край, а за щастливото настояще.
Щастието е въпрос на избор. Ако се чувстваш щастлив и можеш да си доволен от изборите, които си направил, това е страхотно. Наистина е велико. Кълна се, щастието е най-добрият грим.
Да обичаш някого е най-трудния за превъзмогване навик.
Цял живот съм искала да се чувствам добре в кожата си. Това е най-освобождаващото чувство на света.
Изборите, които другите правят, не трябва да чертаят твоя път. Това си е твоето пътуване.
Страхът от това да се превърнеш в „бил съм“, пречи на някои хора да станат, каквото и да било.
Провалът е поучителен. Човек, който наистина може да мисли, научава толкова много от провалите си, колкото и от успехите си.
Добър човек е този, който без значение колко морално пропаднал е бил, се развива, за да стане по-добър.
Да се открие какво е способен човек да прави и да се осигурят възможностите да го направи, това е ключът към щастието.
Трябва де се наслаждаваме на живота като на хубаво вино – глътка по глътка, с поемане на въздух между тях. Дори най-хубавото вино губи всякаква прелест за нас и преставаме да го ценим, когато го пием като вода.
