.
СЪВЕТИ КЪМ ЕДИН ПРИЯТЕЛ
Ако си решил и искаш
да те нарекат поет,
откажи се преди всичко
да се правиш на кретен.
И недей да пишеш песни
за тъпаците безчет…
Пък дори да стават лесно.
И да искат туй от теб…
И не слагай там карети,
всякакъв аксесоар,
с мексиканските сомбрера
и ухаещ будоар.
Ни парфюма, уж изгарящ,
екзотичен корморан…
Иначе ще си бездарен,
ако ги допуснеш сам.
Но сложи цветя и устни
със целувките по тях.
Слагай и букет от чувства
с нежност, с обич и със смях.
Подреди и звуци, думи
в многоцветен жив букет.
После го изпей безшумно
само с твоето сърце.
Ако си решил и искаш
да те нарекат поет,
откажи се сам да мислиш
за паричките безчет.
Стиховете ще ги правиш
знам – бижу подир бижу.
Но в замяна ще ти дават
двадесет и нещо су.
И издателят налага
да се продадеш без свян.
Твоят стих ще се предлага
като улична жена.
И певецът ще оспори
правото ти на протест.
Все ще хленчи, ще мърмори,
че е дълъг този текст.
Но на тези техни думи
ще отвърнеш ти със смях.
И ще пазиш във ума си
скъпия рефрен без страх.
И в главата си със песен
пак по улиците, да,
непознат и неизвестен,
ще подсвиркваш със уста…
