.
Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.
Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.
Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.
Хората много по-често биха се удряли с чука по пръста, ако болката се усещаше едва след година.
Идеята за „свободното развитие на личността“ изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.
В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.
Интелигентността се стреми към глупостта, както всички тела се стремят към центъра на земята.
Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.
Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.
Всяка победоносна революция завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.
Всеки индивид с „идеали“ е потенциален убиец.
Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.
Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.
Предателят никога няма да ни прости своята измяна.
Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.
Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризмът.
Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.
Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.
Обществото на бъдещето: робство без господари.
Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.
Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.
За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.
Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.
Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.
Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване – освен произведението на изкуството.
Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.
Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.
Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.
Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.
Комунистът е човек, който мечтае държавата да го направи буржоа.
Несправедливото неравенство не се лекува с равенство, а със справедливо неравенство.
Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички са равни.
Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие.
„Да принася полза на обществото“ е претенция (или оправадание) на проститутката.
Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.
Съвременните хора не почитат нищо друго освен истерични текстове.
За да се унищожи една цивилизация, не е нужно насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности, които са я създали.
Вярата не е познаване на обекта на вярата, а общуване с него.
Много хора обичат човечеството само за да могат с чиста съвест да забравят Бог.
Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.
Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.
Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.
Нищо не прави по-реално съществуването на греха от зловонието на душите, които го отричат.
Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.
Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.
Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.
Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.
Онези, които обичаме – стига ни само, че съществуват.
Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.
И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.
Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.
Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.
Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.
Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.
Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата ласка.
Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.
Николàс Гòмес-Дàвила (1913-1994) е колумбийски мислител и писател, водеща интелектуална фигура през ХХ век.
Роден е на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома.
В резултат на неговите размишления и многостранно четене през годините излизат няколко тома афоризми, които му спечелват световна известност.