Начинът, по който виждаме другите, може да каже много за нашия собствен характер и личност. Според „Journal of Personality and Social Psychology“, хората, които оценяват другите като честни, приятни и стабилни, чувстват по-голямо удовлетворение от живота си.

От друга страна, онези, които имат отрицателно мнение за околните, са именно най-антисоциални, нарцистични и неприятни.

В това проучване също така е доказано, че хората, които оценяват позитивно значимите си други, са по-малко склонни към депресия и тревожни разстройства.

Напротив, хората, които са изключително критични към другите, са по-склонни да имат нарушения на личността, особено параноидни или антисоциални разстройства.

По-специално, при параноидното личностно разстройство основното нещо е модел на недоверие и общо подозрение към другите, тълкуване на намеренията им като злонамерени. Следователно, те тълкуват неутрални или положителни послания като обида, дразнене, разочарование и т.н.

Когато се съмнява в намерението на отсрещния, параноичният човек ще избере най-неблагоприятния вариант — ще приеме онова, което първият е направил или казал като атака.

Като оставим личностните разстройства настрана, то винаги има хора, които критикуват всичко и всички. В живота на всеки от нас има някой, който мисли, че светът е пълен с лоши хора.

Според това изследване, независимо дали са прави или не, тези мисли вероятно не допринасят за щастието на техните притежатели. По-скоро би било естествено те да са загадъчни и недоверчиви.

„Ние не виждаме нещата такива, каквито са, ние ги виждаме такива, каквито сме ние“ – Имануел Кант

Ние сме огледала

Нашата външност действа като огледало на нашия ум. В него виждаме различни качества или аспекти на нашето собствено отражение.

Когато долавяме нещо, което не ни харесва в някого, и се чувстваме отхвърлени, по един или друг начин, аспектът, който не ни харесва, може да съществува в самите нас.

Освен това, отхвърлянето да е просто отражение на отхвърлянето, което ние самите чувстваме за нещо вътре в нас.

Възможно е също така нашата несъзнателна страна, подпомогната от проекцията, да ни кара да мислим, че дефектът съществува само „отвън“ — т.е. в този друг човек.

Психологическата проекция е защитен механизъм, чрез който приписваме на другите собствените си чувства, мисли и импулси, които отричаме или намираме за неприемливи.

Този механизъм се задвижва в ситуации на емоционален конфликт или когато се чувстваме заплашени вътрешно или външно.

За да облекчим вътрешния си дискомфорт, ние се фокусираме върху екстериора: всички качества, които не приемаме приписваме на нещо външно за нас.

По този начин нашият ум, както изглежда, успява да изтласка тези заплашителни съдържания и да се бори с тях в реалния свят.

Психологическата проекция е механизъм на психичната защита, чрез който субектът придава собствените си добродетели и дефекти на други хора.

Много от това, което ни притеснява в другите, е просто проекция

Вътрешният свят има тенденция да оцветява външния свят със свои собствени характеристики.

Например, ако сте наистина щастливи, вероятно ще гледате на света с оптимизъм и радост. Вероятно ще казвате неща като „Днес е страхотен ден“, „Какъв красив ден“ и т.н.

Очевидно денят не е напълно страхотен или красив, а тези качества са наистина субективни и ние сме тези, които ги извеждат навън.

Процесът на проектиране е присъщ на човешкото ментално функциониране, което ни помага да чувстваме и хуманизираме света.

Много често нещата, които намираме за трудни у другите, са точно онези, които не сме разрешили у самите себе си. Защото, ако това беше така, то никога нямаше да се превърне в хроничен проблем.

В тези случаи, приемането на нашите проблеми ще ни помогне да се опознаем по-добре. Това ще ни научи да обмисляме нещата от повече гледни точки, преди да стигнем до заключения.

„Онзи, който познава другите хора, е разумен; който познава себе си, е интелигентен. Онзи, който победи другите, е силен; който победи себе си, е могъщ.“ — Лао Дзъ

редактор: Елиза Трайкова

източник: framar.bg