Каква свобода ще е послушание, купено с хляб? - ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ

.

Великите умове на човечеството винаги са задавали въпроси относно човешката свобода и са се опитвали да намерят отговор за себе си и за останалите.

Камю, Ницше, Достоевски са само част от писателите, които са си блъскали главите над този толкова фундаментален въпрос, а ние от Четилище винаги се стремим да ви запознаем с колкото се може повече мнения относно този толкова болен за всяка човешка индивидуалност въпрос.

Това е малка част от романа на Достоевски „Братя Карамазови“, в която гениалният писател проявява отношението си към тази толкова значима тема:

В тези три въпроса е събрана в едно цяло и предсказана цялата бъдеща история човешка и са очертани три образа, в които ще се съберат всички неразрешими исторически противоречия на природата човешка по целия свят.

Спомни си първия въпрос – макар и не буквално, но смисълът му е: „Искаш да дойдеш в света с празни ръце, с някакъв обет за свобода, който те, в простотата и вроденото си безчинство, не могат дори да осмислят, и от който се страхуват и треперят – защото нищо и никога не е било по-непоносимо за човека и обществото човешко от свободата!

А виждаш ли камъните в тази гола, нажежена пустиня?

Превърни ги в хляб и ще хукне човечеството след теб като стадо, благодарно и послушно, макар и вечно треперещо, че ще отдръпнеш ръката си и ще изчезне хлябът твой. Но ти не поиска да лишиш от свобода човека и отхвърли предложението, защото разсъди – каква свобода ще е послушание, купено с хляб?

Ти възрази, че не само с хляба живее човек.

Но знаеш ли, че в името на същия този хляб земен ще се вдигне срещу тебе духът на земята и ще се срази с теб и ще те победи, и всички ще тръгнат след него, възкликвайки:

Кой може да бъде равен на този звяр, той ни даде огън от небето!

Знаеш ли, че ще минат векове и човечеството ще провъзгласи с устата на премъдростта и науката си, че престъпления няма, ще рече и грехове също, а има само гладни? „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой.

Никаква наука няма да им даде хляб, докато остават свободни. Но ще ги доведе дотам, да донесат свободата си пред нозете ни и да ни кажат:

По-добре ни поробете, но ни нахранете.

Ще разберат накрая сами, че свобода и хляб земен за всеки едновременно няма как да има, понеже те няма никога да могат да го поделят помежду си! И ще се убедят, че не могат да бъдат никога и свободни, тъй като са малосилни, порочни, нищожни и бунтовници.

Ти им обеща хляб небесен, но пак повтарям: може ли той да се сравнява в очите на слабото, вечно порочно и вечно неблагодарно човешко племе с хляба земен?

И ако след теб в името на небесния хляб тръгнат хиляди и десетки хиляди, то какво ще стане с милионите и десетките хиляди милиони, що не могат да пренебрегнат земния хляб заради небесния? Или са ти скъпи само десетките хиляди велики и силни, а останалите милиони, многочислени като пясъка край морето, слаби, но любящи те, са ти нужни само като материал за великите и силните?

Ще ни се кланят и за богове ще ни смятат, понеже ние, застаналите начело на тях, ще се съгласим да търпим свободата и да господстваме над тях – толкова ужасно ще им е вече да бъдат свободни! Но ние ще кажем, че сме смирени пред теб и че господстваме в името твое.

Ето какво означаваше онзи пръв въпрос в пустинята и какво ти отхвърли в името на свободата, която постави над всичко.

А във въпроса бе скрита великата тайна на тоя свят. Да бе приел тогава „хляба”, щеше да дадеш отговор на вековечната тъга човешка, както у всеки поотделно, така и у всички като цяло – въпросът „Пред кого да се преклоня?”. Защото няма грижа по-непрестанна и мъчителна за човека, както остане ли свободен, да намери колкото може по-скоро пред кого да се преклони.

Но търсят хората да се преклонят пред такъв някой, дето да е безспорен, толкова безспорен, че всички отведнъж да са съгласни да се преклонят пред него до един.

Защото грижата на тези жалки създания е не само в това да открият нещо, в което всички да повярват и до един да се преклонят, но и непременно всички заедно. Тази потребност от общо прекланяне е и главното мъчение за човека и поотделно, и като цяло човечество, още от началото на времената.

Казвам ти, няма човек по-мъчителна грижа от тази, да намери колкото може по-бързо на кого да предаде по-бързо дара на свободата, с който е роден този нещастник.

Но овладява свободата на хората този, който успокоява съвестта им. С хляба ти получаваше безспорно знаме: дай хляб и човекът ще се преклони пред теб, тъй като няма по-безспорно от хляба.

Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?

При нас всички ще са щастливи и няма вече ни да се бунтуват, ни да се изтребват едни други, както навсякъде в твоята свобода.

О, ние ще ги убедим, че ще станат свободни единствено и само когато се откажат от свободата си и се покорят на нас. И какво, прави ли ще бъдем или ще излъжем? Те сами ще се убедят, че сме прави, защото ще помнят до какви смутове и ужаси робски ще ги е довела твоята свобода.

Свободата, свободният ум и науката ще ги заведат в такива дебри и ще ги изправят пред такива чудеса и неразрешими тайни, че едни от тях, непокорни и свирепи, ще се изтребят сами, други, непокорни, но малосилни, ще се изтребят едни други, а третите останали, слабосилни и нещастни, ще допълзят до краката ни и ще надигнат вопъл към нас: „Да, бяхте прави, единствено вие владеехте тайната му и ние се връщаме при вас, спасете ни от нас самите.”

Най-мъчителните тайни на съвестта им, всичко, всичко ще донесат те пред нас и ние ще им разрешаваме всичко и те ще вярват на решението ни с радост, тъй като то ще ги избави от великата грижа и страшните мъки на личното и свободно решение.

Знай, че не се боя от теб. Знай, че и аз съм бил в пустинята, че съм се хранил със скакалци и корени, че и аз съм благославял свободата, с която ти благослови хората и аз съм се готвил да бъда сред избраниците твои, сред могъщите и силните, за да се умножава броят им. Но се опомних и не поисках да служа на безумието. Върнах се и се присъединих към легиона на тези, що поправиха подвига ти. Тръгнах си от гордите и се върнах при смирените, заради щастието на смирените.

Повтарям ти, утре ще видиш как послушното стадо по първия ми знак ще се хвърли да добавя дърва в огъня, на който ще те изгоря, понеже дойде да ни пречиш. Защото ако някой е заслужил изгаряне на клада повече от всеки друг, това си ти. Утре ще те изгоря. Dixi.