Емоционалното преяждане е модел на поведение, зад който се крие определен модел на мислене.
То „запълва“ или „задушава“ определена емоция и предоставя коктейл от равни дози удоволствие, вина и срам.
За да бъде преодоляно емоционалното преяждане са нужни самоконтрол, себепознание и специализирана подкрепа.
Често минават години преди човек да се изправи смело пред предизвикателството да прекъсне този процес.
През това време са се натрупали здравословни проблеми, самочувствието е намаляло, човек изпитва постоянен дълбок яд към себе си, започва да се възприема като безволев и слабохарактерен.
Създават се различни избягващи поведения – ограничават се социалните контакти, губи се желание за определени покупки, проявява се свръхфокусиране върху служебни ангажименти или върху собствените деца.
Всичко това води до едно постепенно, но много устойчиво понижаването качеството на живот.
Емоционалният глад идва внезапно, за разлика от обикновения, който подсеща за себе си постепенно.
Емоционалното преяждане може да се опише като своеобразно „отвличане“ – поглъщането на храна става стихийно, неосъзнато и едва когато приключи, човек си дава сметка какво количество е погълнал.
Тогава идва чувството на яд и вина към себе си, търсят се външни фактори, които да оправдаят поведението (ядосаха ме, под стрес съм, толкова ми беше трудно, че трябва да се наградя, заслужавам това удоволствие, защото … и др.)
Какво се крие зад това състояние:
– Храната като награда – „аз заслужавам“, свързано е с чувството да бъдем признати и оценени;
– Храната като отговор на болезнени спомени, травми, които дремят в подсъзнанието и са свързани с инстинкта ни за оцеляване, свързани са с някаква неосъзната заплаха за живота ни;
– Храната като инструмент срещу стреса – храната се възприема като възможност за успокоение, разпускане;
– Храната като бунт – противопоставяме се срещу определен модел, наложен ни от родители, партньор, ръководител.
Откъде да се започне?
Първата крачка е да се осъзнае, че това състояние е напълно контролируемо. За да се стигне до първопричината често е нужна професионална помощ. Това, което може да направите сами, е да се запитате:
Коя емоция най-често е свързана с преяждането?
Преяждате, когато сте гневни, когато ви е скучно, когато сте обидени, разтревожени или напрегнати?
Къде се случва най-често това – вкъщи, на работа …, По кое време на деня? В какви ситуации?
Какво предпочитате да хапвате в този момент – сладки, солени, тестени изделия ?(емоционалният глад изисква точно определен тип храна).
Ако се наблюдавате, ще може да стигнете до тази празнота, която се опитвате да запълните с храната. Тогава липсата ще може да се „освети“, осмисли и коригира адекватно.
От този момент нататък, това състояние може да се контролира и впослествие отстрани успешно. Така и рискът емоционалното преяждане да се замени с друго деструктивно поведение намалява.
Тревожен е фактът, че все повече деца и тийнейджъри попадат в капана на емоционалното преяждане, което в тези възрасти е по-трудно да се овладее, тъй като самоконтролът все още се развива.
Всяка промяна в хранителните навици на детето трябва да бъде сигнал за някаква промяна в емоционалния му свят.
Източник: https://psiholozi.com