Човек, намиращ се в състояние на тревожност с една или друга степен на тежест, фактически, губи контрол над живота си.

Механизмът, помагащ ни да се почувстваме в опасност и да предприемем решителни действия в екстремна ситуация, започва да отказва в съвременния свят.

Това се отнася също и за съвсем обикновени неща – пристъпи на злоба, гняв, страх, паника, отчаяние и т.н.

Околните, виждайки човек в такова състояние, се опитват някак да го поддържат и помагат със съвети, и често тези съвети са по-скоро вредни, отколкото полезни.

По думите на Скот Биа, психолог в клиника в Кливланд, недостигът на разбиране в околните на такова състояние и техните неправилни действия могат да влошат ситуацията, правейки изхода от нестабилното състояние още по-труден.

Много от уместните според вашето разбиране неща, които могат да се кажат в такава ситуация, предизвикват парадоксален ефект – тревогата само се усилва.

Това прилича на плаващи пясъци. Колкото по- резки усилия предприемате, за да се измъкнете, толкова по-дълбоко ви засмуква.

Да говорите на човек в подобна ситуация баналното „успокой се”, с голяма вероятност ще засилите у него тревогата или паниката.

На практика, съществуват по-ефективни начини да се окаже помощ, които не влошават състоянието на човека.

Не се тревожи за глупости, празни работи!

Това, което смятате за глупост, може да е много важно в света на другия човек.

Опитвайки се да придадете на ситуацията позитивни, светли нюанси, вие на практика принизявате нещо много важно за тази личност.

Преди да кажете нещо подобно, опитайте се да навлезете в системата на убеждения на другия човек. В състояние на тревога или паника и дребните неща имат голямо значение.

Не е нужно да убеждавате човека в незначителността на случващото се. Вместо това трябва да приложите практиката на поощряване.

Напомнете му, че подобни неща са се случвали с него и преди, че и сега той прекрасно може да се справи с тези емоции. Това помага за преодоляване на текущото състояние и намирането на изход от него.

Успокой се!

Проблемът на такива състояния се крие в това, че те често не се поддават на контрол.

Човекът би се радвал да се успокои, но просто не може. Нужна е специална подготовка и работа над себе си, за да може просто така, по команда, да постави под контрол своето емоционално състояние

Кейт Хамприс, психиатър Стандфордския университет, предлага да се заменят стандартните неефективни фрази с думи, призоваващи към действие.

Може да се разходим в парка? Да помедитираме? Да направим нещо заедно? Успокояващите занимания ще отвлекат човека от проблемите.

Просто го направи!

В голяма степен подобни ситуации са свързани с различни видове страхове и фобии.

Някой страшно се бои да лети, а в качеството на аргумент чува дразнещото „просто го направи”.

Проблемът е в това, че този призив към действие под натиск или с опит да се омаловажи действието може да задълбочи страха, предизвиквайки тежки пристъпи на паника.

Хамприс съветва да се използва още един парадокс на нашето мислене, казвайки фрази, подобни на „съжалявам, че се случва това с теб”.

Съчувствието в този случай създава у човека усещане, че не му е нужно да се бори с пристъпите на емоции, и от този момент започва да се успокоява.

Всичко ще бъде наред.

Казвайки тази банална фраза, вие, фактически, никога няма да постигнете нужния успокояващ ефект.

Причината за това е, че просто няма да ви повярват. А от какво всичко ще бъде наред?

Опитът да се вмени непотвърдена с нищо увереност може да подобри ситуацията само за няколко секунди, а след това човекът бързо ще проанализира всичко от своята позиция и, не намирайки и не чувайки причините, според които действително нещата ще се подобрят, ще потъне в още по-дълбоко отчаяние.

Колкото и странно да звучи, но според Биа възможността да приемеш своето безпокойство вместо да се опитваш да го прогониш, може да постигне далеч по-добър резултат.

И с мен се случва същото…

Още една разпространена техника, която подразбира убеждението в това, че и на вас сега също ви е зле.

Даже ако вие действително изпитвате същия стрес, тревога или подобни емоции, то във всеки случай не си струва да зацикляте в това състояние.

Вие всички прекрасно знаете, че депресията е заразна. Достатъчно е да бъдеш известно време с човек в такова състояние, и сам неволно започваш да изпитваш емоционален срив.

При опит да поддържаш другия на принципа „равенство на състоянията” съществува риск да създадеш „взаимно подхранване” с негативни емоции. Не си струва да тъгувате заедно.

Оптимално би било съвместно отвличане на вниманието, насочвайки го към някакво положително действие: същите съвместни разходки или някакво друго забавление.

Напий се!

Тук даже няма нужда да се коментира. Да се напиеш и забравиш – това е най-голямата глупост.

В краткосрочен план, т.е. в дадения момент, може да помогне, но в дългосрочен ще доведе до алкохолизъм и депресия.

С времето текущите емоционални проблеми „при поддръжка” посредством алкохол само ще се увеличат.

Аз ли направих нещо, не както трябва?

Най-ужасното е, когато от негативни емоции страда близък човек. Даже вие да не сте причината за това, все пак ще бъдете склонни да предполагате наличие и на своя вина за случващото се.

Това може да доведе до опити за контрол над емоциите на човека, което ще доведе единствено до задълбочаване на проблемите.

Вие осъзнавате, че всичките ви усилия не водят до желания резултат, и чувствате гняв или разочарование.

Предавайки се, вие се дистанцирате от проблемите като цяло, и близкият ви човек започва да се чувства отхвърлен, изоставен, виновен за това, че емоционалните му проблеми пречат на другите.

Единственият правилен начин да се помогне е отказът от опити да се потиснат и контролират емоциите на близките хора.

Това, което се изисква в подобни ситуации, е подкрепата, а горните съвети ще ви помогнат да се държите по-коректно.

Превод: Петя Стоянова