.
Ако трябва да определя накратко какво означава култура, не тази култура, която дава висшето образование, защото образованият човек пак може да е глупав, а културата, която и неграмотният човек може да притежава, бих я определил като способност за уважение.
Способността да уважаваш другия, способността да имаш уважение към онова, което не знаеш, способността да уважаваш хляба, земята, природата, историята и културата – следователно способността за самоуважение, за достойнство.
Но тъй като не съм напълно удовлетворен от тази формулировка, струва ми се, че тя е непълна, добавих и още едно нещо – способността да не преяждаш.
Алчността и ненаситността са присъщи на низшия, на роба, независимо от външните му притежания. Яде пирувайки, сменя жените, сменя приятелите… Хвърля хляб, гони жените, отблъсква приятелите… Мръсотия. Безсъдържателност.
Кратко вдишване, недостиг на въздух…
Такъв няма да изпадне в положение да гладува – само гладният човек запазва човешкото си лице и е способен на съчувствие и разбиране. Този е роб.
Добре нахранен, консумира и презира всичко, което е изконсумирал, отмъщава за това, за което е жадувал, гладувал…
Доволен и уреден….
Тази имагинерна свобода от светските неща, – когато уж си сит, тази липса на духовност…
Той отправя отегчен поглед, търсейки какво още може да погълне, да омърси, да унищожи….
Този е изчерпал своя гладен стремеж към свобода, като се е уредил… И сега неговата свобода е следващата стъпка към ситостта – грубостта.
Защото отново той не е, не е имал, не е притежавал. И сега, за да убеди себе си в своята свобода, трябва да плюе на всичко, което за негов срам, не е могъл да притежава.
Само културата се справя с изобилието.
Некултурният човек не може да бъдет богат.
За богатството трябва култура.
Некултурният винаги ще се разори, а след това ще се разруши.
