.
Един пътешественик стигнал до река и трябвало да помоли местния лодкар да го прехвърли на другия бряг.
Уговорили се. Пътникът бил на уреченото място в уречения час.
Седнал в лодката с огромната си раница, лодкарят я отблъснал от брега и се качил вътре.
Пътникът забелязал, че на веслата пишело нещо. Загледал се внимателно.
На едното весло пишело – „Мисли“.
На другото – „Прави“.
— Интересни весла имаш, – казал весело пътешественикът. – А защо са ти тези надписи?
— Гледай сега, – усмихнато отвърнал лодкарят.
И започнал да гребе само с едното весло, на което пишело „Мисли“. Лодката започнала да се върти на едно място.
— Понякога се е случвало да потъна в размисъл дълбоко, да кроя планове… Но нищо полезно това не ми е донесло. Просто се въртях на едно място като тази лодка.
Лодкарят престанал да гребе с веслото „Мисли“.
И започнал да извършва движение с другото, на което пишело „Прави”.
Лодката пак започнала да се върти, но вече на другата посока.
— Случвало се е да се хвърля и в другата крайност. Да направя нещо необмислено, без планове, без скици. Харчил съм много сили и много време. Но в крайна сметка само тъпчех на едно място и се въртях в кръг.
Ето затова направих тези надписи върху веслата. – продължил лодкарят… За да помня, че след всяко загребване с лявото весло, трябва да има загребване с дясното. И после отново с лявото, и после – с дясното…
Само по този начин – може да стигнеш там, където искаш.
