Как пасивните хора отстъпват на другите?

Колко сте пасивни се определя от начина, по който възприемате света и мястото си в него, характера ви, доколко се чувствате овластени и, разбира се, спецификите на ситуацията.

Пасивността понякога може да е полезна стратегия и здравословен механизъм за справяне. Но може и да се превърне в навик. Когато пасивността започва да преобладава в реакциите ви и да определя подхода ви към живота, може да стане опасна.

Проблемът е, че често не осъзнаваме колко пасивни сме станали и колко очевидна нашата пасивност за другите.

Списъкът по-долу ще ви покаже имате ли пасивни склонности и навици и дали не трябва да се опитате да ги промените.

Как пасивните хора гледат на света?

Оставят бъдещето си в ръцете на „съдбата“

„Връзките не трябва да изискват прекалено много усилия; ако сме един за друг, нещата ще проработят.“ Понякога нещата сработват от само себе си, но това е много по-вероятно да се случи, когато всеки в двойката играе активна роля за изграждането на стабилна връзка.

Вярват, че „нещата просто се случват“

„Защо винаги на мен ми се случват лоши неща?“ Реалността е, че както лошите, така и хубавите неща се случват на всеки. Можете да седите и да чакате да ви се случат хубави неща или да бъдете проактивни и да направите така, че да се случат.

Бъркат провала със съдбата

„Явно не ми е било писано да (попълнете празното място)”. Провалът е част от пътя на всеки, не последна спирка. Избягвайте това мислене, като си припомните добрата стара троица – „търпение, постоянство и упоритост“.

Смятат, че „късметът“ е важен фактор за успеха

„Късметът не беше на моя страна“. Късметът, както и да го определяте, не е във ваш контрол, но подготовката, планирането и т.н. са. Концентрирайте се върху тези променливи.

Как пасивните хора общуват?

Езикът им е колеблив и несигурен

„М-да, възможно е, общо взето, в някакъв смисъл, да е нещо такова.“ Ако се улавяте в подобни изречения, опитайте се да говорите по-директно. Речевите модели са просто навик – и те се поддават на промяна.

Търсят одобрение твърде много

„Ако нямате нищо против, бих предложил/а…“ Ако всеки друг по време на срещата просто хвърля своите предложения и мнения, това да искате разрешение да предложите своите ви кара да изглеждате „по-малко от“.

Омаловажат собствените си мнения

„Може да греша – не съм експерт – но може би…“ Когато започнете изречението с предположението, че може да не сте прави, това кара хората по-малко склонни да заключат, че сте прави. Буквално ги затруднявате да приемат казаното.

Трудно заемат позиция

„Хм… и двете мнения са оправдани…“ Може би се опитвате да минимизирате потенциален конфликт, като не заставате зад никое от предложените мнения, но това ви кара да изглеждате нерешителни, колебливи и дори страхливи. Ако имате мнение, изразете го.