.
Такава съм…
Понякога съм весела и стилна.
Друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва – мога да съм силна.
Когато искам – мога да съм нежна.
Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам – мога да обичам.
Когато трябва – мога и да мразя.
Понякога спокойствие разливам.
Друг път във буря се превръщам.
Когато искам – бързо си отивам.
Когато трябва – винаги се връщам.
Понякога съм страшно хаотична.
Друг път съм подредена къща.
Когато искам – много съм различна.
Когато трябва – съм една и съща.
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!